Поглед в мрака

„Не! Не тук!“ Хвърли се напред и посегна да измъкне меча от ръката на войника. Осородният отстъпи назад, право към платнището на палатката, политна навън, но там налетя на друг човек, който се беше засилил да влезе. Новодошлият успя да изрече името на генерала, преди да се озове съборен на земята. Войникът, с когото се боричкаше Салма, загуби равновесие, принцът падна отгоре му и оспорваният меч се заби дълбоко в гърдите на своя притежател.

Нямаше време за губене. Салма посегна към меча в ножницата на новодошлия и го измъкна — по-лесно беше да извадиш меч от ножница, отколкото от труп. Куриерът го зяпна и се ококори, Салма изскърца със зъби и сряза гърлото на мъжа. Честта е като връхна дреха — понякога не ти остава време да я наметнеш.

Завъртя се към палатката и видя как Морлейр замахва отново с боздугана си към Малкан. Конощипородните бяха чудовищно силни, но и чудовищно бавни, и докато Морлейр замахне, генералът нанесе два удара с меча си. Първият заора в хълбока на гиганта, ала при втория мечът потъна дълбоко в подмишницата на Морлейр и той извика в агония. Великанската му снага се строполи на пода с все заклещения меч, Малкан изтегли кинжал от колана си и сряза с едно движение брезента на палатката зад себе си. Друг мъж, когото Салма не позна в прахта и бъркотията, се хвърли с вдигнат нож към генерала, но Малкан улови пренебрежително китката му, заби своя нож в окото му и се измъкна от щабната палатка.

Салма го последва с меч в ръка. Светлината в палатката зад него ставаше все по-силна, но той не искаше да я вижда тук, където смъртта дебнеше отвсякъде. „Естествено, че ще е тук. Как иначе би ме намерил Морлейр, ако не с нейна помощ?“

„Това не влизаше в плана. Безразсъдните спасителни операции определено не влизаха в плана. Та ние сме в средата на имперската армия!“ Само че армията, изглежда, си имаше други грижи. Войници се виждаха навсякъде, но всички бързаха нанякъде, повечето тичаха презглава към западната периферия на лагера. И тогава Салма съобрази, че точно в това всъщност се състоеше планът.

Сарнианците имаха собствена машина за отброяване на времето. Една заповед по мисловната мрежа е била достатъчна всички те, до последния човек, да преминат в настъпление. Зората още не беше просветлила източния хоризонт, а сарнианската атака вече беше достигнала имперския лагер.

Покритите с прах бойци на Морлейр се изсипваха от палатката, двайсетина души най-малко, шарена група с бегло понятие за дисциплина и ред, която налиташе на всичко в черно и златно, имало нещастието да се изпречи пред погледа й. Генерал Малкан сграбчи някакъв сержант, изкрещя заповед в лицето му, изтръгна меча от ръката му и го бутна нататък. Но преди сержантът да се е окопитил, Салма връхлетя отгоре им. Някаква част от съзнанието му регистрираше рева на полева артилерия, трясъка на оловомет, тътена на оръдейни попадения. Салма заби меча си под мишницата на сержанта, изтегли оръжието и се обърна към Малкан.

Фактът, че се изненада, говореше само за едно — че твърде дълго е бил далеч от сънародниците си.

Когато моментът настъпи, всички сарнианци в лагера се събудиха едновременно, чули заповедта на тактиците. Същото стори и Балкус, отърси се светкавично от съня и навлече инстинктивно ризницата си в пълен синхрон с хилядите сарниански войници.

Докато дойде ред да стегне меча на кръста си, вече бе успял да си събере мислите. Най-напред срита Паропс и Плиус, което беше достатъчно да вдигне под тревога целите им отделения. После хукна да събуди собствените си хора, крещеше им, буташе ги, пращаше ги да будят останалите. Щяха да са като прът в колелото на цялата атака, осъзна той. Последни щяха да се надигнат, последни щяха да заемат мястото си. Все пак успя да им внуши в достатъчна степен необходимостта да побързат и те се постараха да надянат без бавене ризниците си, да грабнат щраколъкове, арбалети и копия. Балкус зърна в движение групата на молецородните и богомолкородните воини, които се разгръщаха да поемат неравния фронт на първите стълкновения, предхождащи синхронизираното настъпление на същинската армия. Имперците редовно пращаха напред осородни съгледвачи, които да държат под око сарнианските сили. Докато хората на Балкус смогнат да се приготвят за бой, всички те щяха да са мъртви.

Водени от природата и инстинктите си, сарнианските войници заемаха местата си бързо и без излишна суетня. За разлика от тях Балкус се видя принуден да крещи по хората си, които се лутаха слепешката и току се блъскаха един друг в тъмното. Броени минути по-късно сарнианците потеглиха. Балкус чу заповедта в главата си и я повтори на висок глас, за да я чуят и неговите войници. Небето още не беше просветляло, но сражението срещу осородните започваше.

Мравкородните не виждаха в мрака и това не беше тайна за никого. Включително и за противниците им, които също като тях бяха създания на деня. Имперските съгледвачи вече бяха докладвали за придвижването на сарнианската армия и за всички беше ясно, че на заранта вражеските войски ще са достатъчно близо, за да влязат в битка.