Поглед в мрака

Само че за разлика от враговете си, мравкородните бяха в постоянна мисловна връзка помежду си, способност, която им даваше значителни предимства — да се бият като един, да се защитават взаимно, да виждат през очите на другарите си. По-очевидната част от приложенията на мисловната мрежа беше широко известна. Едно от не толкова очевидните й приложения беше свързано с логистиката, което в конкретния случай позволи на десет хиляди сарниански войници да напуснат в съвършен ред лагера си няколко часа преди зазоряване и да потеглят към имперския стан. Тази тактика мравкородните не бяха използвали досега, но и заплахата, която Империята представляваше, също беше безпрецедентна по своя характер. Сарнианският цар и неговите тактици бяха стигнали до решението предния ден, минути по-късно заповедите бяха предадени и разяснени на цялата войска.

А логистиката им, тя беше образцова! Десет хиляди души в непрогледния мрак на облачна нощ, всеки от които знаеше в детайли къде се намират всички останали и какво има под собствените си крака, така че да не се блъсне нито веднъж във войника от предната редица, нито да настъпи съседа си. Намазали бяха с кал броните си, почернили бяха оръжията си. За една толкова многочислена тежка пехота сарнианците се движеха безшумно и в пълно безмълвие, само звън на метал нарушаваше от време на време тишината.

На различно разстояние пред армията по земя и по въздух напредваха отрядите за бързо реагиране — стотици богомолкородни бойци от Древната съобщност, мухородни, молецородни лъкометци, мъже и жени, за които мракът не беше пречка, пратени със задачата да открият и елиминират съгледвачите и предните постове на осородните. И те като сарнианците се придвижваха в пълно мълчание, невидими по силата на уменията си, на Изкуството си и на безлунната нощ. Бяха безмилостни, убиваха с острие или стрела, без предупреждение и без пропуск. Генерал Малкан не се беше скъпил откъм разузнавачи, компенсираше нощната слепота на своите хора със силното зрение на мухородни съгледвачи и с многочислени предни постове, които да го предупредят при първия знак за нападение или засада. Никой от тях не доживя да вдигне тревога.

Колкото до Балкус и другите съюзници — с тях никой не знаеше какво да прави. След като изработиха стратегията на предстоящото сражение, сарнианските тактици се изправиха пред проблема с тримата командири и техните подопечни войници, които не се вписваха в плановете им, но пък бяха твърде многобройни, за да се прахосва потенциала им в бездействие. Накрая решиха да пратят Балкус на десния фланг с инструкции хората му да се движат след основната част от армията, като предпазна мярка, в случай че някой бръмбар се спъне в съседа си и вдигне олелия. При тях бяха таркианските емигранти на Паропс и малкият ценийски контингент на Плиус; също и колегиумските търговски роти със своите щраколъкове и гвоздистрели.

Войниците от колегиумския контингент не бяха в мисловна връзка помежду си и единственият начин Балкус да ги държи в що-годе нормален строй беше да им крещи постоянно, но колкото повече наближаваха врага, толкова по-опасно ставаше това. Колоната им се разтегляше постепенно, неспособна да поддържа бързото темпо на сарнианците, и Балкус стискаше зъби от яд и безсилие. Стискаше зъби и се надяваше процентът на изгубилите се в мрака да не е твърде голям. Утешаваше се с мисълта, че тук, в ариергарда, е малко вероятно хората му да вдигнат под тревога осородните с нескопосното си придвижване.

А в главата му се ширеха сарнианските офицери. Опитал се беше да блокира гласовете им, но после отстъпи пред аргументите на здравия разум, защото данданията от заповеди и доклади съдържаше важна за него и хората му информация. Балкус отдавна не се смяташе за син на Сарн, но ето че Сарн го беше погълнал така или иначе. Чувстваше се като тресчица, повлечена от пълноводната река на настъплението, чуваше постоянните наставления на тактиците за корекции тук или там в предната линия, за ускоряване на темпото, чуваше и рапортите на офицерите от авангарда — за елиминирани вражески съгледвачи, за топящото се разстояние до имперския стан.

А после дойде заповедта за атака и Балкус ускори несъзнателно стъпка, откъсна се от хората под негово командване. Онези, които вървяха непосредствено зад него, хукнаха да го настигнат, следващите в колоната последваха примера им, увличайки на свой ред хората след себе си, и така неизречената заповед за щурм се разпространи сама. Хиляди мечове напуснаха ножниците си в мрака, стотици арбалети бяха заредени в движение.

Балкус долови точния момент, когато имперската армия реагира като единен организъм на опасността, регистрира появата на внезапно, масово и непредизвестено раздвижване в обсега на запалените факли, в самата периферия на лагера, охранявана уж от часови, които така и не бяха вдигнали тревога. Усещането беше много странно, сякаш макар и само за миг, осородните се бяха включили в мисловната мрежа на сарнианците, изпращайки мощна вълна от смесени чувства, сред които изненадата доминираше.