Поглед в мрака

Знаела бе, че ще свърши така, но все пак беше довела Морлейр и другите в отчаян опит да го намери навреме и да го изтръгне от лапите на Империята, да го спаси, както го беше спасила пред стените на Тарк. Отърсила се от пръстта, измъкнала се от тунела, който Морлейр беше прокопал с голи ръце, тя излезе от палатката на генерала, издигна се с пламнали криле над сражението долу и го видя.

Беше паднал на колене, а осородният изтегляше меча си от тялото му… и тя усети, усети го с душата си, усети как животът на Салме Диен угасва — прободен в сърцето, мъртъв, — мъртъв отвъд нейните способности да го върне.

Вече беше научила много ужасни неща от Империята и нейните подчинени народи. Научила беше какво е предателство, алчност и презрение, лицемерие и порок. Научила беше за омразата и яростта, но до този момент не беше изпитвала лично тези емоции. Сега я заля нещо чудовищно, писна оглушително в ушите й. Имаше глас в главата й и той крещеше обезумял, жаден за нещо, което нейните хора не познаваха.

„Мъст!“ — виеше гласът и тя беше безсилна, подмятана от разрушителните ветрове на чувства, които я подхванаха и я тласнаха като обрулено листо към генерал Малкан.

Видя го да поглежда нагоре, заслонил с ръка очите си. Осородните войници наоколо вече не тичаха панически напред-назад; стояха като заковани и гледаха към нея. Тя беше свикнала с такова внимание. Втренчените погледи на петстотин души не можеха да я спрат. Тя имаше очи само за Малкан.

Видя го да отстъпва крачка назад, да залита; мечът изпадна от отпуснатата му ръка.

Тя изкрещя

и отприщи Изкуството си, отприщи го в пълната му мяра, Изкуство, което никой друг народ не познаваше. Империята я беше научила да мрази, сега беше неин ред да даде нечуван урок на Империята.

Балкус изведе хората си още двайсетина метра напред и те се строиха в две редици за стрелба. Битката се водеше нестройно и накъсано, защото дори сарнианската мисловна мрежа не можеше да гарантира съвършен ред в предутринния мрак. Осородните се бяха престроили бързо и центърът на сарнианското настъпление се натъкна на солиден фронт от пазители, тежка пехота и връхлитащи от въздуха летящи отряди. Атаката на Сарн буксуваше на място.

„Губим предимството си.“ Изненадата и инерцията, осигурили първоначалния им пробив, бързо се изчерпваха. Загубите в жива сила растяха и Балкус ясно си даваше сметка, че неговите хора ще попаднат право в месомелачката, ако осородните преминат в контраатака по десния фланг. Таркианските войници на Паропс бяха оформили линия от щитове срещу жилата и щраколъковите снаряди, осигурявайки прикритие за щракометците на Балкус. Уви, фронтът на противника се разширяваше с всяка минута, нови и нови войници притичваха да се включат в сражението. Балкус прати хората на Плиус да оформят защитна стена от щитове по десния фланг на неговата рота, в случай че осородните се опитат да нападнат оттам. Ценийският шпионин, напъхал телесата си в преправена набързо броня, се потеше обилно, блед като платно. Твърде дълго беше живял като цивилен.

Балкус поклати глава. Наоколо му колегиумските щракометци стреляха усилено, с променлив успех нанасяха поражения на престрояващия се имперски фронт. Отрядът богомолкородни, който се беше сражавал далеч вдясно от ротата на Балкус, беше погинал кажи-речи до последния човек след щраколъков залп откъм вражеските редици, а само преди минута в главата му отекна проблясък на болка, последван от мъртвешка тишина, когато огромно гюле разора бразда в сарнианските редици.

„Но къде, да опустее, е истинската им артилерия?“ Ако не се брои оловометът с гюлетата и един самотен катапулт в дъното на имперския лагер, от артилерията на имперците нямаше и помен, дори бойни автовозила не се бяха включили в сражението. „Означава ли това, че Салма е успял да извърти лудия си номер?“

Точно тогава го застигна заповедта: „Командир Балкус, открийте стрелба по имперския център.“

„Ами фланга?“ — помисли си той, но така не излъчи въпроса по мрежата. Не можеше да оспорва заповед. Подчинението беше впечатано в костите му. Осородните в неговата част на фронта бяха коригирали мерника си и хората на Паропс се огъваха под тежкия обстрел. Балкус погледна към солидната маса от тежка пехота в центъра и разбра, че осородните там всеки момент ще преминат в настъпление.

„Свършено е с нас“ — помисли си, още една мисъл, която не сподели с никого, после изкрещя: „След мен!“ и се втурна право в обсега на противника, възползвайки се от пролуката, която се беше отворила между войниците на Паропс и каретата на сарнианската армия.

Щраколъков снаряд, изгубил почти напълно инерцията си, изби искри от бронята му. Балкус не обърна внимание на болката. Знаеше, че хората му го следват и че немалко от тях са достатъчно съобразителни, за да преценят минималните шансове за оцеляването им. Левият имперски фланг, който допреди миг разменяше изстрели с неговите хора, започна да сгъстява редиците си за атака. Без да чака изрична заповед, Плиус премести стената от щитове на своя контингент, за да поеме най-тежкия удар на нападението.