Поглед в мрака

— Дайте им да се разберат! — изрева Балкус с цяло гърло. Мъжете и жените на Колегиум се строиха около него като истински войници, а не като сбирщина от дюкянджии, търговци и безделници. Лицата им, лица бръмбарородни, мухородни и всякакви други, бяха безизразни и нетрепващи, умовете им — фокусирани върху конкретната задача и слепи за клането наоколо. Това беше едва втората им битка, а първата без стени, които да ги защитят.

Имперският център се юрна напред и щракометците на Балкус стреляха в почти пълен синхрон. Най-близкият ъгъл на осородната формация се огъна и срина на място, шокът се разля като вълна по имперските редици, така че войниците в другия край на строя продължиха напред, макар и нестройно, а тези най-близо до Балкус прекратиха настъплението си. И в този кратък миг на объркване сарнианците щурмуваха, първата редица хукна напред щит до щит, а войниците от втората стреляха с арбалети и щраколъкове право в лицето на врага.

— Идват! — изрева Плиус и за пръв път изтегли меча си от ножницата. Лявото имперско крило нападаше по земя и по въздух, без да се интересува от ставащото в центъра. Хората на Балкус презареждаха трескаво. Имаха време за още един залп, повтаряше си наум той като заклинание.

— Огън! — И те изпълниха заповедта, стреляха и отвориха широки пролуки в рехавата формация от пехота и въздушни отряди. Ценийците се стегнаха със застъпени щитове да посрещнат вражеската вълна. Между Балкус и ценийците хората на Паропс чакаха гигантската ножица да се затвори и да улови осородните в капан между тяхната редица щитове и тази на Плиус. Вляво от Паропс удържането на фронта беше в ръцете на колегиумските доброволци.

— Гвоздистрели! — ревна Балкус, свали своя от гърба си и го изпразни в налитащите бойци. Характерният трясък вляво и вдясно от него дойде като знак, че заповедта му е била чута. За един кратък миг имперският щурм се разпадна напълно, сякаш размазан от исполински юмрук. А после осородните връхлетяха отново. Балкус извади меча си, хората му грабнаха щитове и боздугани, брадви и копия, мъжете и жените от втората и третата редица забиха дълги пики в земята. Ценийската стена от щитове се огъна внезапно, твърде рехава, за да удържи напора. Щурмът връхлетя отбранителната линия на таркианците и се заби като клин между Паропс и колегиумските доброволци. Плиус загина, без да е нанесъл и един удар.

Отзад, откъм вътрешността на имперския стан, проехтя внезапна, тиха експлозия.

Експлозия от светлина, не от взрив — чудовищен прилив от бяло сияние. Балкус залитна назад и вдигна ръка да предпази очите си, чу звън на метал, вик на ранен мъж. Атаката на осородните се разколеба, войниците спряха на броени крачки от противника, дори понечиха да се оттеглят. Примижал и мигащ, Балкус ги видя как се оглеждат объркано, а офицерите им се питат какво става.

Нещо гореше в имперския лагер… не, не гореше, а светеше. Във въздуха висеше човешки силует, но така нажежен от светлина, че очите те заболяваха, все едно си погледнал в слънцето. Осородните войници в близост до силуета извръщаха погледи и отстъпваха назад. Светлината беше толкова силна, че Балкус различаваше ясно и най-дребните детайли в полето отдолу. Не беше светло като ден. И най-ясният ден не беше толкова светъл.

Точно под светлината имаше човек; Балкус изруга от благоговение и страх, защото човекът гореше в пламъци. Бронята му светеше нажежена до бяло, събрала във фокус страховитата светлина. Ставаше въпрос за Изкуство, осъзна Балкус, Изкуство, каквото той не беше виждал преди и което не искаше да види никога повече. Мъжът залиташе, мяташе се, бронята му се топеше, по кожата му се пукаха мехури, ала нещастникът не можеше да обърне гръб на сияйното създание, чиято гибелна светлина го държеше прикован като с магия.

Ослепителен блясък… и нова светлинна вълна се плисна като концентричен прилив през имперската армия и онези, които застигна, онези, които се бяха обърнали да видят какво става, нададоха писъци, забиха пръсти в очите си, свлякоха се на земята.

А после светлината изчезна. Факлите и фенерите в лагера мъждукаха като светулки в плътния мрак. И в този миг на потрес и объркване сарнианци първи събраха мислите си. Събраха ги в мисловната си мрежа и се стовариха като чук върху заслепения противник. Балкус даде заповед за стрелба на сляпо, по врага, който трябваше да е някъде там, на броени метри от неговите хора, невиждащ и невиждан. Колегиумските щраколъкове изтрещяха в хор и пометоха оцелелите осородни.

26.

Въпреки липсата на предварителна координация, въстанието избухна на десетки места в града едновременно. Вестта за смъртта на генерал Рейнер беше искрата, която изкара на улицата бойците от всички клетки на съпротивата и подпали пожар, а той се разпространи по-бързо, отколкото Кимене можеше да контролира събитията. Част от съпротивителните групи се съобразиха с указанията й да изчакат заповед за координирано нападение, други удариха по най-близката мишена, предоставена им от Империята.