Поглед в мрака

— Зад нас! — извика някой. Неро изпсува и се оттласна във въздуха, за да види какво става. Вместо очаквания отряд в черно и златно, видя нещо, което му възрадва сърцето.

Одиса паякородната и не само тя. Зад нея пристъпваха шейсетина от прословутите й наемници — огромни плещести мъже с изпъкнали челюсти и тежки щипки, скорпионородни бойци от Ръбатата пустиня, закоравели роботърговци, бандити и мечоносци на свободна практика. Грозноватата дружина беше като балсам за очите на Неро.

Соларнийците също се ободриха видимо, забеляза той. Новодошлите скорпионородни, колкото и съмнителна да беше репутацията им, явно си разбираха от работата.

— Трябва да си пробием път! — развика се Неро. — Да се доберем до мястото на истинската битка. — Одиса кимна мълчаливо и Неро с изненада видя, че въпреки паешките си маски и маниери, жената изглежда бледа и уплашена. Сигурно за пръв път влизаше в истинска битка, реши той.

При появата на наемниците осородните бяха сгъстили редиците си. Издигнали бяха ограда от копия, готови да размахат мечове и да жилят. Скорпионородните обаче имаха тежки двуметрови мечове, създадени да отварят просеки във фронт от войници без щитове. Някои носеха тежки арбалети и брадви за хвърляне, повечето бяха с кожени доспехи и полички, други бяха гологърди, а водачът им беше сложил нагръдник върху дълга плетена ризница.

— Ще е болезнено — отбеляза водачът на скорпионородните.

— И? — вдигна вежди Неро. В същия миг някакво летало се разби през една улица от тяхната. Мухородният не разбра имперско ли беше, или соларнийско, но така или иначе не трепна.

— Ми да се хващаме на работа, викам — каза скорпионородният, вдигна с една ръка тежкия меч над главата си и нададе кански рев, толкова силен, че сигурно го бяха чули и в другия край на града. Войниците се стреснаха и сгъстиха още редиците си. А после наемниците нападнаха, повличайки и соларнийците със себе си, юрнаха се като полудяла тълпа към имперските войници. Неро взе своя меч — късо оръжие, откраднато от врага, но голямо като за него, — вдигна го високо и се включи в атаката. Размаха трескаво криле и полетя ниско над земята наравно с първата редица наемници.

Видя жилото, което уцели Джемейн, видя как мъжът полита назад, как хората след него се препъват, но жилото, което миг по-късно улучи самия него, изобщо не забеляза.

Аксрад беше много бърз, твърде бърз. Раираното му летало се стрелкаше под цевите на нейните пронизвачи и танцуваше напред-назад край „Звездно гнездо“. Сърцето на Таки тежеше като камък. Със Скобран се знаеха отдавна, и макар често да се джавкаха, кога на шега, кога на сериозно, Таки никога не го беше имала за свой враг. „Еска Воленти“ се гмурна след ортоптера на Аксрад, следваше го по петите, държеше го на прицел.

В небето над Соларно се водеха десетки въздушни двубои. Грациозната „Екзекуторка“ на Ниамед се спусна към раиран в черно и златно фикс и го принуди да се сниши, имперската машина пропадна към един от подемните дирижабли и витлата й раздраха на парцали балона му. Древане Сае пришпорваше водното си конче над улиците на Соларно, града на отколешните си врагове, спускаше се рязко надолу и подбираше мишените си сред имперските офицери, които се опитваха да организират наземната отбрана. Грозната тъпоноса „Пустота“, бич за цяло Езгнано, стреляше с шрапнелометите си по всичко, което навлезеше в обсега им, и бързо наближаваше гигантския балон на „Звездно гнездо“.

Ортоптерът на Аксрад описа остър завой и се скри зад балона на великанския дирижабъл. Таки изпсува и побърза да набере височина, защото, ако беше на мястото на Аксрад, би описала кръг около гондолата на „Звездно гнездо“, за да излезе в гръб на противника си. Така и стана — ортоптерът се появи миг след като нейният „Еска“ се беше изкачил достатъчно, за да се впусне в атака. Бързото и повратливо летало на Аксрад изникна в идеален подстъп за засада, само че плячката му не беше там. Осородният пилот поведе ортоптера си нагоре, Таки спусна своя надолу и двамата откриха огън едновременно.

Две стрели забърсаха корпуса на „Еска“, трета разби прозореца на кабинката и одраска рамото на Таки. Раната беше повърхностна, но я стресна и тя дръпна неволно лоста за управление. Силна въздушна струя навлизаше през счупеното стъкло и Таки побърза да смъкне предпазните очила на лицето си. Непокътнатото летало на Аксрад мина толкова близо над „Еска“, че разперените криле на двете машини се докоснаха при върховете.

Ортоптерът й моментално навлезе в спирала, от която Таки трябваше да го изведе по най-бързия начин. Направи необходимото с мисълта, че Аксрад несъмнено се бори със същия проблем. Овладяла отново леталото си, Таки описа дъга и го обърна срещу Аксрад и „Звездно гнездо“. И видя, че осородният е направил същото, като огледален образ на собствените й действия.

Той беше убил Скобран и не само него, но беше добър пилот и това Таки не можеше да му отрече.