Покварено сърце

Сега не му бе времето да чета лекции на Луси. Но ако можех, бих й казала, че не е никак безопасно да говори така. Гневът й рушеше прикритието й. Той я бе овладял и бе дал допълнителен стимул на ФБР да й подрежат крилцата или да я приберат.

— Искам да видя заповедта — казах на Ерин.

— Този имот не е ваш.

— Някои мои лични вещи, някои от тях вероятно свързани със случая, се намират в тази къща. Може би трябва да сте по-внимателни, за да не компрометирате нещо, което може да ви създаде проблем.

— Да започнем със следното: тук сте само защото аз съм го позволила. — Ерин бе решила да превърне това в състезание. — Защото се държа приятелски и съпричастно.

Бръкнах в дамската си чанта и извадих химикалка и бележник.

— Просто правя същото, което и вие. Водя си бележки.

— Нищо не си записвам. — Тя вдигна празните си ръце.

— Но ще си запишете. — Погледнах си часовника. — Единайсет часът и двайсет и пет минути преди обед, петък, петнайсети август. Намираме се във фоайето на къщата на Луси в Конкорд — Записах си го. — И току-що попитах агент Ерин Лория за заповедта, защото също съм сред обитателите на тази къща. Не през цялото време, но имам стая тук, в която има лични вещи и поверителна информация. Затова поисках да видя заповедта.

— Това не е вашата къща.

— Ще цитирам четвъртата поправка на конституцията — отвърнах. — „Правото на хората да бъдат сигурни в неприкосновеността на своята личност, дом, документи и имущество не може да бъде нарушавано от необосновани претърсвания, арести и изземвания.“ Бих искала да видя заповедта, за да се уверя, че е надлежно подписана от съдия и че този съдия случайно няма да се окаже съпругът на специален агент Ерин Лория почитаемият Зеб Чейс.

— Това е нелепо! — прекъсна ме тя. — Той е във Вирджиния.

— Той е федерален съдия и теоретично може да подпише всяко искане към федерален съд. Разбира се, че това би било неетично. — Продължавах да си водя бележки. — Бих искала да видя заповедта. Помолих ви три пъти. — Подчертах си в записките за по-голям ефект.

17.

Обичайният документ, нищо хитро или неочаквано. В заповедта за обиск и изземване бе изброено всичко без кухненската мивка; фигурираха и тайните капаци в пода, вратите, стаите и излазите, които може да бяха, а може и да не бяха свързани с основната сграда и прилежащите й постройки.

В списъка с вече докопаните от ФБР неща бяха пушките, пистолетите, мунициите и пълнителите, ножовете и всички режещи и намушкващи инструменти, екипировката за гмуркане и плаване, електронна техника за запис, компютри, външни твърди дискове и всичко, на което може да се съхраняват данни. В пожелателния списък бяха също така всички възможни източници на биологични доказателства, особено ДНК, и това ми се стори странно. Не че нещо през последните дни изобщо се доближаваше до нормалното.

Доколкото знаех, ФБР вече имаше ДНК от Луси. Тя бе работила за тях. Имаха ДНК и отпечатъци от пръсти и от Джанет, Марино и мен за случаите, в които трябваше да изключат нашите следи от намерените на местопрестъплението. Предполагах, че не се интересуваха от седемгодишния Деси. Той нямаше нищо общо с това и не разбирах на какво точно се надяват агентите. Но очевидно не бяха приключили и тъй като бяха страшно устремени да ровят във всички компютри и всички данни, които се съхраняваха в тях, нямаше как да не обмисля още един мрачен сценарий. Ами ако федералните търсеха начин за достъп до конфиденциална информация в моето работно място — Криминологичния център на Кеймбридж?

Луси можеше да е ключът и прикритото влизане към всичко, което вършехме в КЦК. Тя охраняваше електронното ми кралство и затова можеше да се превърне в портал за федералните. Те можеха да опитат да я използват, за да получат достъп до служебните имейли и архивите, които датираха от десетилетия. Започнах да се чудя защо би им трябвало това. Защо хеликоптерът ме бе проследил дотук. И наистина ли го бе направил? Или просто така изглеждаше? ФБР само Луси ли беше погнало? Дали изобщо я бяха погнали, или искаха мен?

— Досиетата от КЦК и всички документи от разследванията и лабораторните изследвания. — Върнах заповедта на Ерин Лория. — Те са защитени от щатските и федералните закони и не можете да се възползвате от позицията на Луси в моя екип като от средство за придобиване на достъп до информацията на КЦК. Знаете колко нередно би било това.

Не казах „незаконно“, защото ФБР щяха да се погрижат да не е. Щяха да изкривят и да променят истината, за да оправдаят всеки свой ход. Да излезеш срещу тях бе по-лошо отколкото опълчването на Давид срещу Голиат. Беше все едно Давид да е без камък, а Голиат да е с автоматично оръжие. Но това знание никога не ме е плашило и спирало от сблъсъци с държавните служители. Все пак от тях се очаква да работят за хората, а не да са законът сами по себе си, макар да се държат така. Но винаги бяха повече от мен и това също никога не го забравях.