Полунощ в Ел Ей

В досието бе отбелязано, че адвокатът на Рафа — Роджър Милс, постигнал споразумение за условна присъда и работа в полза на общината, в замяна на което клиентът му се признал за виновен. След изтичане срока на присъдата и отработените сто и двайсет часа случаят бил заличен от досието на Рафа. Споменаваше се, че Рафа трябвало да замазва и графити на банди по надлезите на булеварди из града.

Този арест се оказа единствен, макар че имаше приложени и няколко протокола от разпити на място. Всички те имаха дати отпреди ареста, първият беше от времето, когато Рафа бил шестнайсетгодишен. Повечето бяха от случаи, когато патрули разпръсквали групи хлапета на улични купони или когато нарушавали реда по булевард „Холивуд“. Записвали имена, кой кого познава, описвали татуировки и други отличителни белези, за да допълват досиета и бази данни. Като син на собственик на автосервиз, Рафа винаги карал класически или модифицирани коли, които също бяха описани в тези протоколи.

И почти от самото начало Рафа имал прякора Ел Чопо, явна препратка към прякора на главатаря в един от най-големите наркокартели — Ел Чапо, което на испански означаваше Дребосъка. Балард обърна внимание на забележка, която се повтаряше в четири протокола за времето от 2000 до 2003 година — описваха татуировка отдясно на шията на Рафа. Бяла билярдна топка с оранжева ивица и номер 13. Намек за „Лас Палмас 13“ и израз на тяхната почит към „еМе“ — затворническата банда, известна и като „Мексиканската мафия“. Номер 13 означаваше и буквата М в латинската азбука.

Тя си спомни за белезникавото петно на шията на Рафа и проумя, че е от премахването на татуировката с лазер.

Имаше фотокопие от доклад с дата 25 октомври 2006 година, изреждащ множество непотвърдени слухове и информация от засекретен осведомител, обозначен като ЛП 3. Балард предположи, че е вътрешен човек в „Лас Палмас“. Прегледа ги и намери онова, което се отнасяше за Рафа.

„Хавиер Рафа (Ел Чопо), д.р. 14/02/82 — говори се, че е платил на Умберто Виера 25 000 долара откуп, за да напусне бандата без задължения към нея.“

Тя никога не бе чувала някой да си е платил, за да се махне от банда. Доколкото знаеше, неписаният закон в бандите беше „влизаш с кръв, излизаш с кръв, заедно сме, докато смъртта ни раздели“. Взе слушалката на стационарния телефон, на който Нюсъм бе залепил указател за вътрешните номера в участъка. Набра номера на екипа за борба с бандитизма и помоли да повикат сержант Дейвънпорт. Докато чакаше той да се обади, взе една топка от рафта и се помъчи да отгатне чий е подписът на нея. Знаеше малко за бейзбола и за играчите на „Доджърс“. Струваше й се, че първото име от подписа е Муки, но си каза, че сигурно бърка.

Чу гласа на Дейвънпорт и му каза:

— Балард съм, имам въпрос.

— Питай.

— Умберто Виера от „Лас Палмас“ още ли се навърта наоколо?

Сержантът се засмя.

— Зависи как тълкуваш думата „наоколо“. Има си килия в „Пеликан Бей“ от осем години ли станаха, от десет ли. И няма да излезе оттам.

— Ти ли работеше по случая?

— И аз, да. Сгащихме го за убийствата на двама от „Уайт Фенс“. Първо разприказвахме шофьора на колата и всичко приключи за Умберто. Каза „сбогом“ на света.

— Ясно. Има ли друг, с когото да говоря по въпроса как Хавиер Рафа се е откупил от бандата?

— Хм… Не ми се вярва. Много време мина оттогава, доколкото си спомням. Е, да, винаги има и стари кримки, но ги има тъкмо защото много внимават да не изпъкват. Но основният състав в бандите се сменя на всеки осем-десет години. Няма кой да ти разкаже нещо за Рафа.

— А ЛП Три?

Дейвънпорт помълча, преди да отговори. И пролича лъжата му, когато каза, че не помни от кой осведомител е получил сведението.

— И какво очакваш да измъкнеш от нея?

— Значи е жена?

— Не съм казал това. Какво очакваш да чуеш от източника?

— Не знам. Търся причината някой да забие куршум в главата на Хавиер Рафа.

— Само че ЛП Три е отдавнашно минало. Не ти върши работа.

— Този път си сигурен, така ли?

— Сигурен съм.

— Благодаря, сержант. Ще се чуем пак по-късно.

Балард остави слушалката върху апарата. Заради грешката на Дейвънпорт вече не се съмняваше, че ЛП 3 е жена и вероятно още е активна осведомителка. Иначе сержантът нямаше да опитва така нескопосано да замаже лъжата. Засега не можеше да разгадае какво означава това за случая, щом Рафа, поне наглед, се е измъкнал от бандата преди четиринайсет години. Но й олекваше да знае, че ако уликите я насочат към бандата, в екипа за борба с бандитизма имат вътрешен човек, който може да й помогне с насоки и информация.

— Какво става? — попита Мур, която седеше срещу нея.

— Онези от борбата с бандитизма не искат да говоря с техния таен доносник в „Лас Палмас“.

— Това се подразбира.