Полунощ в Ел Ей

Витело й даде свидетелството за правоуправление. Тя го освети с фенерчето, прочете адреса в момента, когато го чу от мъжа. Мичъл Кар, на 34 години, живеещ в Лос Фелис. Сети се, че домът му може да е близо до нейния блок. Върна документа на Витело.

— Проверихте ли го за досие?

— Няма нищо освен глоби.

— Само две бири изпих — услужливо се обади Кар.

Балард го погледна. Забеляза нещо закачено на колана му и го освети с фенерчето — ролетка за мерене. Притокът на адреналин в кръвта й секна. Нещо не пасваше.

— Къде сте роден? — попита тя.

— В Ню Саут Уелс. Преселих се отдавна — обясни Кар.

Витело се наклони към нея като заговорник и прошепна:

— Австралия.

Балард вдигна ръка и му даде знак да се отдръпне, без да го докосва.

— Господине, с какво си изкарвате прехраната?

— Занимавам се с интериорен дизайн — отговори Кар.

— Значи сте дизайнер?

— Е, не съм, но работя за такъв дизайнер.

— И какво вършите?

— Превозвам и сглобявам мебели, окачвам картини, меря и подобни неща.

Тя изви глава към Смолуд, който бе дошъл при тях между колите. Върна му фенерчето и пак се вторачи в Кар.

— За какво са ви този макетен нож и ролките лента в колата?

— Отбелязвах с лента размерите на мебелите в къщата. За да види собственикът къде ще бъде сложено всичко. И как ще се вмества в стаите.

— Къщата в Мълхоланд ли е?

— По-точно на улица малко по-нагоре — „Аутпост“. Точно до Мълхоланд.

— Когато работите, носите ли си и портативна прахосмукачка?

— Каква прахосмукачка?

— Ами от онези с батерии, например „Дъстбъстър“?

— О, това ли. Не ми трябва. Аз ръководя монтажа на мебелите, има си хора, които почистват след това.

— Господин Кар, имате ли нещо против да огледаме багажника?

— Гледайте. В какво ме подозирате?

Балард пусна въпроса покрай ушите си и кимна на Смолуд. Той отвори вратата на шофьора и след кратко търсене на бутона отвори багажника. Балард отиде зад колата да погледне и Витело я последва.

— Стойте при него — нареди му тя.

— Ясно.

Балард провери съдържанието на багажника. Още отворени кашони с принадлежности за професионалните занимания на Кар — още ролки лепкава лента, още макетни ножове, малки кутии боя и препарати за почистване. Нямаше портативна прахосмукачка, работни дрехи, скиорски маски или предварително изработени маски за лицето на жертва.

— Благодаря ви, господин Кар — каза тя и изгледа Смолуд и Витело. — Благодаря и на вас, че ми загубихте времето.

Подмина ги и тръгна към своята кола, вдигна радиостанцията към устата си и съобщи на дежурния, че тръгва от мястото. Смолуд вървеше след нея.

— Сигурна ли си?

Балард спря при колата си, без да продума. Чак когато отвори вратата, погледна Смолуд, който още чакаше отговор.

— Проверихте ли ръста му, записан е в свидетелството за правоуправление?

— Ъъ… не.

— Висок е 180 сантиметра. Търсим мъже с ръст от 165 до най-много 175 сантиметра.

Настани се на седалката, провери в огледалото има ли коли зад нея и потегли, а Смолуд още не бе помръднал.

Щом бе излязла бездруго от участъка, реши да отиде в Долчинката и да огледа по тъмно, както бе намислила. Мина бавно по улицата покрай къщата на Синди Карпентър. Процеждаше се светлина зад плътно закрития прозорец на хола. Видя, че е осветена и спалнята за гости. Предположи, че Синди ще спи там, за да не е в стаята, където са я нападнали. Питаше се дали занапред ще спи с включени лампи.

Реши да мине пеша по цялата улица, затова стигна до края и спря до тротоара. Нощният студ може би щеше да я ободри, пък и така щеше да види всички сенки и тъмни кътчета.

И първо забеляза, че макар самата улица да бе притихнала, шумът от близката магистрала 101 се чуваше. Когато стоеше на задната веранда в къщата на Хари Бош с изглед към същата магистрала, бученето на колите не й се стори толкова натрапчиво. Допускаше, че в този квартал се чува и врявата от стадион „Холивуд Боул“, разположен от другата страна на магистралата. Сигурно тези звуци бяха по-приятни за хората тук, нищо чудно да им липсваха след почти цяла година затваряне на стадиона заради пандемията.

Улицата не беше осветена равномерно заради твърде голямото разстояние между лампите. Имаше и тъмни петна, в едно от които попадаше и къщата на Карпентър. Всъщност то беше особено непрогледно, защото най-близката лампа от източната й страна не светеше. Балард извади малкото фенерче, което винаги носеше в джоба на своето яке „Ван Хойзен“, и завъртя лъча нагоре към матовия глобус върху стълба. Старовремска улична лампа, предпочитана от заможните жители на кварталите по склоновете, където ценяха повече изяществото, а не ярката светлина за възпиране на злосторници. По много от улиците в тези квартали и богаташките комплекси още можеха да се видят такива мъждиви лампи. Градската управа бе оставила решението на обединенията на собствениците на имоти, включително относно стила, броя и осветеността от уличните лампи. Затова из града имаше десетки видове лампи и повечето обединения на собственици възразяваха срещу всяка инициатива за смяната им с нещо по-съвременно.