Полунощ в Ел Ей

— Снощи ли… не, струва ми се.

— Около осем часа вечерта?

— Нищо такова не помня, госпожо детектив. Съжалявам.

— Няма за какво, господин Кърси. Ще взема някои инструменти от колата си, която паркирах в края на улицата. Трябва да сваля този капак. Ще се върна след малко.

— Май е време да сложа Фредерик да спи. Уморява се, нали разбирате.

Балард го попита за телефонния му номер, може би щеше да се наложи да му зададе още въпроси или да му покаже снимки на фургони.

— Благодаря ви, господин Кърси. И лека нощ.

— И на вас лека нощ, госпожо детектив. Пазете се.

Той се обърна и тръгна по улицата, мърмореше някакви мили думи на кучето в ръцете си.

Балард отиде при колата си, подкара я и спря до тъмната лампа. Отвори багажника и извади малкия комплект инструменти от работната си чанта. Сложи си ръкавици и се върна при стълба с отвертка. Свали бързо капака, винтовете бяха затегнати, но се завъртаха лесно. Не очакваше това от тази антика. Отвътре на капака имаше избледнял етикет на производителя — „Пасифик Юниън Метъл Дивижън“.

Освети вътрешността и видя плетеница от кабели, увиснали от метална рамка, която вероятно стигаше догоре. Един кабел бе срязан, медната му сърцевина още блестеше ярко в лъча на фенерчето. Медта не беше окислена, значи кабелът е бил срязан съвсем наскоро.

Вече не се съмняваше, че Среднощните са срязали кабела в сряда, за да повредят лампата, преди да се върнат в четвъртък вечерта и да нахълтат в дома на Синди Карпентър, за да я изнасилят. На тях не им бе провървяло с Джак Кърси, затова пък провървя на нея. Той ги бе видял и знаеше достатъчно за уличните лампи. А твърдението му за червената коса на шофьора съвпадаше с описанието на Синди за един от насилниците.

Почувства се неловко, че оплю Смолуд и Витело за повикването при спряната от тях кола. Ако не бяха те, нямаше да попадне на тази улица точно в момента, когато можеше да срещне Джак Кърси. Изглеждаше, че се случи поне нещо благоприятно за нея и беше на една крачка по-близо до Среднощните.

Завинти капака на мястото му и се качи в колата. Имаше намерение да потегли на юг, за да провери уличните лампи пред домовете на първите две жертви.

15.

Всички улични лампи вече светеха ярко на улиците, където Среднощните бяха извършили първите две нападения. Балард обаче получи нагледен урок какво хаотично разнообразие има в градската програма за уличното осветление. На двете улици имаше стълбове и глобуси в съвсем различен стил — на първата ковано желязо и по две лампи на стълб, на втората обикновени „жълъди“. Балард беше недоволна от себе си, защото като детектив в нощната смяна никога не бе обръщала внимание на тези особености в кварталите. Поредното напомняне, че винаги трябва да бъде нащрек за подробностите, които може да се окажат решаващи.

Докато бе спряла до тротоар и търсеше адрес на отдела по уличното осветление, чу ново повикване за дежурния детектив от нощната смяна. Трябваше да се отзове на сигнал за смъртен случай под надлеза на улица „Гауър“. Отбеляза си адреса на най-близкия отдел за уличното осветление (оказа се, че били повече от един) и потегли към „Гауър“. Знаеше, че ще попадне в едно от най-претъпканите и най-неприятните сборища на бездомни в Холивуд. От началото на пандемията се бе разраснало от няколко навеса до цяло селище от палатки, колиби и други чудати коптори, някои от които бяха проява на изумителна находчивост и побираха поне стотина души. През последните десет месеца я викаха два пъти за смъртни случаи в „Бордеите Гауър“, както полицаи от управлението нарекоха мястото. В единия случай като причина за смъртта бе посочен ковид-19, в другия — свръхдоза опиати.

Потегли нагоре от булевард „Холивуд“, местността се издигаше полегато към Бийчуд Кениън, квартала по склона източно от Долчинката. Видя отдалеч мигащите светлини на две патрулни коли, значи заради инцидента бе дошъл и дежурен сержант. Спря зад едната и видя двама патрулни и сержант Спелман пред малка квадратна къщурка, стъкмена от палети. На бетонна опора на надлеза някой бе написал със спрей лозунг — „Без маски, без ваксини, без проблеми“.

Тя сложи маската, излезе от колата и отиде при колегите си.

— Балард, трябва ни твоят подпис и този път — каза й Спелман. — Поредната свръхдоза. Май е взел фентанил.

Нейна задача беше да реши дали да повика екип за разследване на убийство, или да определи смъртта като злополука, тоест „злощастно стечение на обстоятелствата“, както се изразяваха някои съдебни лекари. От нейната преценка зависеше дали ще се задвижи цялата машинария по разследването на убийство, дали ще се наложи съответните детективи и криминалисти да дойдат тук посред нощ.

Патрулните бяха Ла Кастро и Върнън — младежи, чийто едногодишен изпитателен срок завърши наскоро и ги прехвърлиха в Холивуд от участъка на Девъншир в Долината, където беше сравнително спокойно. Още не познаваха от собствен опит грубата и враждебна среда, в която Холивуд щеше да се превърне отново след края на пандемията.

Балард си сложи ръкавици и извади фенерчето.

— Да видим какво имаме тук.