Полунощ в Ел Ей

— Не го подозирам в това. Но има нещо гнило. Развели са се преди две години, а тя май още се страхува от него. Снощи измислих повод да му се обадя по телефона, за да проверя реакцията му, и той се държа гадно. Занимава се с някакви инвестиции в нови технологии.

— Там всички са гадняри. Какъв е адресът?

— Номер пет на „Спинакър“.

Стигнаха до тясна улица на една пресечка от брега. Къщите бяха в модерен стил, на няколко етажа и очевидно скъпи. Нямаше съмнение, че Реджиналд Карпентър е по-добре финансово от бившата си съпруга. След неговия дом имаше само още две къщи преди плажа. Трите етажа се издигаха над гараж за три коли, между приличащите си постройки и от двете страни имаше само тесни пролуки, в които се вместваха контейнери за отпадъци.

— Дано си има асансьор — подхвърли Бош.

Вдясно от гаража имаше врата с табела „Без реклами и просия, моля“. Балард наведе глава към страничния прозорец на колата, за да огледа фасадата догоре. Зърна края на дъска за сърфинг, подаваща се над парапета на балкон.

— Чудя се дали съм познавала по лице този тип, докато се размотавах наоколо.

Бош си замълча. Балард зави и пое обратно към авеню „Пасифик“, което минаваше по брега на лагуната Балона, разделяща Венис и Марина дел Рей. Подкараха по „Виа Марина“ и вече подминаваха още по-скъпи къщи дори от надценените имоти във Венис. Минаха покрай жилищния блок, където Джеймс бе живял, и излязоха на булевард „Линкълн“ — стоматологичният кабинет се намираше също в търговски център до огромния комплекс с кейове и яхти. И тук научиха нещо от „зяпането“. Семейната практика още съществуваше, седем години след неразкритото убийство на Джеймс. Имаше и табела с име — Дженифър Джеймс, стоматолог.

— Е, това обяснява някои неща — каза Балард.

— Наследила е кабинета и пациентите на съпруга си — отбеляза Бош. — А може и от самото начало да са били партньори.

— Питам се какво ли знае за факторинга.

— И за убийствата, включително за смъртта на нейния съпруг.

Бош посочи празно място в ъгъла на паркинга.

— Ей там е била колата му. Предполагаше се, че стрелецът е дошъл откъм Марина, прекосил паркинга и го застрелял през прозореца. Две попадения в главата, бърза и чиста работа.

— Сигурно не е оставил гилзи?

— Нямаше гилзи.

— Това би ни улеснило. А куршумите?

Бош завъртя глава.

— Не се занимавах аз със случая. Но доколкото си спомням, куршумите бяха безполезни. Сплескали се при удара в костта.

Балард се върна на булевард „Линкълн“ и подкара на север към магистрала 10.

— Какво друго знаеш за разследването? — попита тя.

Бош обясни, че убийството на Джон Уилям Джеймс било разследвано от екипа по убийства в участъка на Пасифик, където сметнали, че няма нито причини, нито улики, които да го свързват с насилствената смърт на Албърт Лий.

— Опитах се да ги убедя, но те не пожелаха да ме чуят. В Пасифик със случая се занимаваше Ларкин. Май вече се канеше да напуска, оставаха му има-няма три месеца и не искаше да рови в цял престъпен сговор. Аз пък влачех разследването за Лий от две години и не успявах да открия връзка, която да е неопровержима. Накрая научих, че версията им е убийство при обир. Джеймс имал часовник „Ролекс“ за десетина хиляди долара, подарък от жена му. Липсвал след убийството.

— Жена му, която наследила неговия дял в лабораторията и стоматологичната практика — промълви Балард. — Кога му е подарила часовника?

— Не знам. Но доколкото ми е известно, случаят си е останал неразкрит. Следственото дело би трябвало вече да е в центъра „Амансън“.

— Да се връщаме ли?

— Зависи още каква работа имаш днес.

— Тази вечер съм на смяна и трябва да навестя жените, станали жертви на Среднощните. Всички те попълват въпросници по моя молба.

— Още една връзка, която трябва да откриеш.

— Надявам се. Трябва да отида и при вдовицата на Рафа, за да я попитам за онзи заем от 25 000 долара.

Тя видя пролука в потока коли и зави в обратната посока по „Линкълн“. Този път пътуваха на юг към Уестчестър край другото летище.

— Добре се забавляваме, провираме се в задръстванията около две летища за един ден — подхвърли Балард.

— Движението е рехаво — възрази Бош. — Само почакай да отмине пандемията и хората пак да се втурнат да пътешестват. Пожелавам ти късмет със задръстванията тогава.

Центърът за квалификация „Амансън“ бе построен на булевард „Манчестър“ като част от мрежата за подготовка на нови служители, която полицейското управление бе създало. Вече не се побираха само в академията по хълмовете при стадиона „Доджър“, а бяха разпръснати на това място и на север в Долината. И общият градски архив на делата за убийства се намираше тук. Откриха го преди няколко години, когато броят на неразкритите убийства, набъбнал до над шест хиляди от 1960 година, изчерпи възможностите на участъците да съхраняват старите дела. Сега папките бяха подредени на рафтове в зала колкото квартална библиотека, осъществяваше се и проект за дигитализиране на материалите, за да има винаги място за нови следствени дела.

— Носиш ли значката, или картата на бивш полицай, ако попитат кой си?