Полунощ в Ел Ей

Балард не каза нищо няколко секунди.

— А какво знаеш за другите двама стоматолози — Абът и Ескивел? — попита след малко.

Бош тупна с пръсти по разпечатките.

— Данните са тук. Единият има кабинет в Глендейл, другият в Уестуд.

— Ама че странно — промълви тя. — Ей сега си спомних какво ми каза синът на Рафа през нощта след убийството — делови партньор на баща му бил бял мъж от Малибу.

— Може би Хойл живее там и пътува до Шърман Оукс. Ако е в Малибу, значи е бил по-близо до кабинета на Джеймс в Марина дел Рей. Трябва да ги провериш в регистъра на свидетелствата за правоуправление, за да научиш домашните им адреси.

— Ще го направя. Кога „Краун Лабс“ е била регистрирана като корпорация?

— През 2004 година.

— Значи са съдружници отдавна.

— Така си е. Джеймс е бил на трийсет и девет години, когато са го очистили преди седем години.

Балард дояде салатата, която си взе като гарнитура към пилето. Избърса устата си със салфетка за последен път и затвори картонената кутия.

— Няма как да преровя всички връзки в щатските архиви до понеделник — каза тя. — Пък и ще имам достъп само ако още се занимавам с разследването.

— Вярно си е — съгласи се Бош.

— Но независимо дали ще ми го оставят, хрумна ми днес да хвърля по един поглед на някои от тези места. Лабораторията, дома на Хойл, може би и неговия кабинет. Да видя колко се е охарчил. Ще науча каквото мога за останалите двама чрез пътната полиция и ще имам и тях на картата. Но засега няма кой знае каква връзка с тях. Затова ще позяпам, да видя сама с кого си имам работа. А после ще отида да поговоря със семейството на Рафа.

— Ще дойда с тебе — реши Бош.

— Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. Вземам маска и тръгваме.

17.

„Зяпането“ започна със стоматологичната лаборатория до летището. Намираше се на „Сан Фернандо“ в промишлена зона недалеч от магистрала 5 и представляваше голяма едноетажна сграда с долепен ограден паркинг. На вратата имаше малка табела с наименованието, допълнено със зъб, който имаше очи и весела усмивка като в анимационно филмче.

— По-голяма е, отколкото очаквах — сподели Балард.

— Четирите фирми я притежават, но тя всъщност обслужва и други зъболекари къде ли не из града — обясни Бош.

— Това място би трябвало да им носи достатъчно пари, че да не се забъркват във факторинг и убийства.

— Има и ненаситни хора. А може да се заблуждаваме твърде много и при тях всичко да е законно.

— Не ми се вярва.

— Искаш ли да се опитаме да влезем?

— Затворено е. Няма нито една кола на паркинга. Пък и защо да знаят отрано, че ровим за нещо, свързано с тях.

— Права си. Продължи нататък, да огледаме и от другата страна.

Балард стигна с колата до част от оградата, през която се виждаше и трета стена на зданието. Имаше авариен изход до контейнер за отпадъци.

— Добре, къде отиваме сега? — попита тя.

Бош бе взел разпечатките, бе набелязал и реда за „зяпането“. Следваше мястото в близкия Глендейл. Минаха покрай търговски център на булевард „Бранд“, където Ескивел имаше семейна стоматологична практика. Намираше се на втория етаж в центъра и до кабинета се стигаше по външен ескалатор, който се оказа изключен през почивните дни.

— Добре се е уредил — отбеляза Балард.

— Да минем и отзад — предложи Бош. — Ще знаем какви са условията за паркиране.

Тя го послуша, намери уличка зад сградата и там видяха паркинг за работещите в центъра. На една от малките табели прочетоха и фамилното име Ескивел. А мястото до неговото бе запазено за доктор Марк Пелегрино.

— Изглежда, има партньор — каза Бош.

Потеглиха към дома на Ескивел на възвишенията над Глендейл и разгледаха струваща милиони долари съвременна постройка с бели стени, резки очертания, черни рамки на прозорците и порта пред алеята за автомобили.

— Не е зле — оцени гледката Бош.

— Добре се справя — призна и Балард. — Май човъркането в зъби е като копането на злато.

— Представи си обаче този живот — никой не се радва да те види.

— Да, защото си онзи, който пъха пръсти и метални инструменти в устите на хората.

— Неприятно, а?

— Не се различава много от положението на ченгетата. Напоследък хората никак не се радват да ни видят.

Пресякоха Долината, за да огледат кабинета и дома на Денис Хойл. Според регистъра на пътната полиция той бе живял по-рано в Малибу, но сега домът му бе разположен на склоновете край Колдуотър Кениън. Къща с ограден парцел и изглед към цялата долина Сан Фернандо. След това минаха през Сепулведа към Уестуд, където Джейсън Абът се занимаваше със стоматология, и се прехвърлиха от другата страна на магистралата в Брентуд, където той живееше.

Насочиха се на юг за последния оглед — местата, където покойният Джон Уилям Джеймс бе работил, живял и умрял. Но преди да стигнат, Балард кривна неочаквано към Венис. Бош се заблуди, че е сбъркала пътя.

— Не е натам.

— Знам — отвърна тя. — Искам само да се отклоня за малко. Една от жертвите на Среднощните — последната, има бивш съпруг, който живее някъде тук. И си рекох, че щом обикаляме да позяпаме, добре е да имам нагледна представа за мястото.

— Няма проблем. Да не предполагаш, че той е единият от Среднощните?