Полунощ в Ел Ей

— Имам само информация, която е публично достъпна онлайн — обясни той. — Документи за регистрация на корпорации, подадени в щатските органи. Ще се наложи ти да ровиш по-надълбоко с твоя служебен достъп, за да потвърдиш моите изводи.

— Добре, а какво ще проверявам?

— Според мен има прилика с факторинга в случая с Албърт Лий. Собствеността върху сервиза, включително върху парцела, където е построен, е била прехвърлена преди три години от Хавиер Рафа на корпорация, притежавана от Рафа и негов партньор.

— И кой е партньорът?

— Денис Хойл, стоматолог. Кабинетът му е в Шърман Оукс.

— Пак стоматолог. Денис Зъбаря. А кабинетът на стоматолога от случая с Албърт Лий е бил в Марина, нали?

— Да, името на онзи е Джон Уилям Джеймс.

— Има ли връзка между Хойл и Джеймс?

— Тъкмо за това говоря.

Балард долови, че Бош е горд от откритието си, направено дори без да излезе от дома си. Надяваше се и тя да запази този хъс, ако още е жива и се занимава с разследвания на неговата възраст.

— Обясни ми.

— Така, започваме с факта, че Хойл и Джеймс са зъболекари. Самата им стоматологична практика е твърде различна. Джеймс в Марина дел Рей е лекувал знаменитости, актьори, стари ергени. Твоят човек Хойл е нагоре в Долината, клиентите му са предимно семейства. Не би очаквала нещо да ги свързва, нали?

— Така си мисля. Но може да са се познавали от професионалните сдружения.

— Почти налучка. Почти всички стоматолози не изработват сами коронките и по-големите зъбни протези. Правят зъбни отпечатъци и ги изпращат в специализирана лаборатория, която се занимава с коронки и протези.

— Значи са ги изпращали в една и съща лаборатория.

— Притежавали са една и съща. Двамата са били партньори, преди някой да пречука Джеймс. Всички данни са налични в регистъра на корпорациите. Стига някой да отдели време и да извърви лабиринта от холдингови компании, за да стигне до тях.

— А ти отдели това време.

— С какво друго да го запълня?

— Да дебнеш онзи Финбар Макшейн, да речем?

— Финбар е недосегаем, както и ти самата каза. Но това… Това е достижима цел.

Бош си избърса старателно ръцете с цяла топка смачкани салфетки и протегна ръка към тесте документи в края на масата. Балард зърна герба на щата Калифорния на първата страница.

— Значи си разпечатвал. Май се е проточило цялата сутрин.

— Оценявам шегата — кимна той. — Това са документите за регистрацията на съвместно делово начинание под името „Краун Лабс Инкорпорейтид“. Намира се в Бърбанк до летището. То е собственост на четири други корпорации, следите от които водят до четирима стоматолози: Джеймс, Хойл и още двама — Джейсън Абът и Карлос Ескивел.

— Как е възможно Джеймс все още да е собственик, щом е покойник от седем години?

— Неговата фирма е „Джей Дабъл Ю Джей Венчърс“. Според регистъра при основаването й вицепрезидент е била Дженифър Джеймс и си позволявам догадката, че тя е била негова съпруга. Седем месеца след убийството му е било внесено допълнение в регистъра, според което Дженифър Джеймс вече е президент на корпорацията. Той е мъртъв, но тя притежава неговия дял в лабораторията.

— Значи Джеймс приживе е познавал Хойл и са имали общ бизнес.

— И всеки от тях е имал делови връзки с бизнес, чийто основен собственик или управител е бил убит.

— С едно и също оръжие.

Бош кимна.

— С едно и също — повтори той. — Твърде рисковано. Гилзите показват още по-ясна връзка между случаите дори от корпоративния регистър. Значи има някаква причина за това.

— Е, трудно се сравняват куршуми калибър 22 — напомни Балард. — Деформират се, цепят се. Важни са гилзите. А след убийството на Рафа докопахме улика. Гилзата се е търкулнала под кола и не е било лесно за убиеца да я извади отдолу.

— Същото беше и в случая с Албърт Лий — нямало е как да прибере гилзата набързо. Ето че стигнахме до съвпадения, а аз не вярвам в тях.

— Значи може да е имало и други убийства, при които не са оставени гилзи, а с тези двете ни е провървяло.

Смълчаха се, докато обмисляха догадката. Балард само си каза наум, че трябва да е имало друга причина убиецът да не се отърве от това оръжие. Упоритостта му противоречеше на старателното планиране и изпълнение на убийствата. Знаеше, че ще се наложи непременно да открият отговора, за да успеят в разследването.

— Добре де… — подхвана тя. — Да речем, че и Хойл се е свързал с Хавиер Рафа чрез сделка за факторинг. Сигурно е имало човек, който се е занимавал с тези неща за зъболекарите. Знаел е, че Албърт Лий и Хавиер Рафа са се нуждаели от пари.

— Именно. Човек, който е уредил факторинга.

— И трябва да го намерим.

— Значи е нужно да се свържеш със семейството на Рафа и да научиш кога е закъсал с парите и при кого е отишъл.

— Ами аз вече знам един факт. Той е бил принуден да се откупи, за да излезе от бандата. Според наш осведомител е дал на „Лас Палмас“ двайсет и пет хиляди в брой, за да се измъкне.

— И откъде човек като него би имал толкова пари в брой… без да ограби банка?

— Може да е взел кредит, като е заложил сервиза или имота.

— На банка не би могъл да обясни, че парите са му необходими, за да се раздели с улична банда.