Полунощ в Ел Ей

След малко чу пърпоренето на хеликоптер в небето над главата си — досети се, че патрулните полицаи са поискали помощ за издирването на беглеца.

Не можаха да го хванат. Родригес се върна скоро с партньорката си Чара Пайтун. И двамата още се задъхваха след неуспешното преследване.

— Измъкна ни се — каза Родригес.

— Рене, не си ли добре? — попита Пайтун.

— Ударих си главата.

Пайтун беше от малкото полицаи с тайландски произход в управлението. Ниска, с плътно телосложение, къса коса с бръснати слепоочия и лъскав перчем отпред. Балард знаеше, че много жени в полицията избират подобни прически, за да си спестят нежеланото внимание на колегите.

— Може ли да погледна? — предложи Пайтун. — Искам да ти видя очите.

Тя включи фенерче и го завъртя така, че периферията на лъча да осветява леко лицето на Балард. Застана по-наблизо и се взря в очите й.

— Зениците са малко разширени. Най-добре е фелдшерите от линейката да проверят състоянието ти.

— А те къде са? — попита Балард. — Нали е имало побой.

Пайтун отстъпи крачка назад и прибра фенерчето.

— Обадихме се, но май им се е струпало много — обясни Родригес.

— Я кажете какво всъщност стана тук.

— Обадил се съсед и съобщил за сбиване в апартамент 22 — докладва той. — Ние се отзовахме, но заподозрените се измъкнали, преди да пристигнем. И както Чара говореше с нападнатия, той я бутна внезапно към мен и офейка. Знаеш останалото.

— Той от нелегалните имигранти ли беше?

— Така и не стигнахме до въпроса — намеси се Пайтун. — Не беше тайландец. Съседът му е тайландец, но каза, че този човек бил от Камбоджа. Мисля, че е имал вземане-даване с „момчетата“ и се е боял да не го арестуваме, затова изчезна така.

Балард вече бе слушала твърде много за бандата „Азиатски момчета“, която тормозеше и легалните, и нелегалните имигранти от Югоизточна Азия.

Двама фелдшери влязоха в централния двор на сградата, Пайтун ги поздрави и каза:

— Жертвата на побоя си плю на петите, трябва обаче да прегледате детектив Балард. Тя падна и си удари главата.

Фелдшерите се съгласиха, но настояха да я заведат в линейката. Пайтун и Родригес останаха да си довършат работата по сигнала за побой, след който жертвата се изплъзна.

Балард седна под лампа на сгъваемия заден капак в линейката, а единият фелдшер провери жизнените й показатели, прегледа очите за разширени зеници и кожата на главата за наранявания и подуване. На ивицата за името на униформата беше написано „Сингъл“.

— Това фамилия ли е, или семейно положение? — подкачи го тя.

— Фамилното ми име, но често ми задават този въпрос.

— То се знае.

— И така, имате леко мозъчно сътресение според мен. Установихме умерено разширение на зениците и повишено кръвно налягане.

Пръстите в ръкавица опипаха кожата около очите й. Тя виждаше колко съсредоточен е погледът му, докато си върши работата. Носеше маска, но имаше проницателни кафяви очи, гъста кестенява коса и май беше с няколко години по-млад от нея. В едното му око се виждаше петънце вдясно под зеницата.

— Колобома — каза той.

— Моля?

— Гледате окото ми. Петънцето е вроден дефект на ириса, нарича се колобома.

— А тя засяга ли…

— Зрението ли? Не. Но когато е слънчево, трябва да нося тъмни очила. Тоест през повечето време.

— Поне е добре, че не пречи на зрението.

— Благодаря. Значи вие сте от другата страна на оградата?

— Какво искате да кажете?

— В холивудския участък, нали?

— А, да, участъка. Значи вие работите в противопожарната станция?

— Ъхъ. Може би ще се видим някой път на паркинга.

— Непременно.

— Но сега е необходимо да не правите нищо повече, а да се приберете вкъщи и да си почивате.

— Няма как. Аз съм единственият дежурен детектив в нощната смяна.

— Е, няма да свършите кой знае каква работа като детектив, ако стигнете до мозъчен оток и припадък.

— Чак толкова ли зле е?

— Ударили сте си главата доста сериозно. При такива сътресения е възможно натъртване и оток на мозъчните тъкани. Не твърдя, че и вашето състояние е такова, защото зениците са само леко разширени, но е задължително да внимавате. Можете да поспите, но е по-добре някой да ви буди и да проверява как сте през два-три часа. Да бъдете под наблюдение. В дома ви има ли кой да проверява вашето състояние през нощта?

— Живея сама.

— Щом е така, дайте ми телефонен номер и аз ще ви се обаждам през няколко часа.

— Сериозно ли говорите?

— Съвсем сериозно. Не бива да се отнасяте лекомислено към такава травма. Обадете се на началника си и му кажете, че си отивате вкъщи. Ако желае да разговаря с мен, ще повторя пред него същото, което казах и на вас.

— Добре, добре, ще ви послушам.

— Сега ми кажете номера, на който да ви се обаждам.

Балард му даде визитна картичка с името си и номера на мобилния телефон. Още не й се вярваше, че ще проверява как е тя. Но й се искаше да го направи. Харесваше и външността, и държанието му. И петънцето в окото му.

— А може ли да шофирам? Тук съм със служебна кола, която трябва да върна в участъка, и да се прибера със своята кола.

— Аз мога да карам вашата кола, защото бездруго се връщаме в станцията. Къде живеете?

— В Лос Фелис.