Полунощ в Ел Ей

Така го стресна, че момчето изтърва ножчето и то изтрака на мраморния под. Виждаха се следите от размазани сълзи по лицето му.

— Чуй ме — продължи Балард. — Знам колко е ужасно това, което сполетя вашето семейство. Ако искаш да не остане безнаказано, помогни ми да поговоря с твоята майка. Ела с мен.

Той се поколеба и протегна ръка надолу за ножчето.

— Дай ми го — помоли тя. — Не ти е нужно, само може да ти навлече неприятности. Хайде да поговорим с майка ти.

Габриел излезе на пътеката и подаде ножчето. Балард сгъна острието и го пусна в джоба си.

— Стореното на баща ти е зло — каза тя. — Но той заряза бандите и би искал ти да живееш като него. Не проваляй усилията му, Габриел.

— Няма — зарече се момчето.

— Ти ми каза в онази нощ, че баща ти е имал партньор — бял мъж от Малибу. Той дойде ли на панихидата днес?

— Така ми се стори. Той беше белият мъж тук, нали?

— Не знам, Габриел. Питам тебе. Знаеш ли как се казва?

— Не помня името му. Видях го само веднъж, когато дойде в сервиза.

Бош още стоеше пред параклиса и кимна, за да потвърди, че семейството е вътре.

Тя и Габриел влязоха, Бош остана при входа. Балард напомни на семейството коя е и каза, че е нужно да им зададе няколко въпроса. Добави, че Габриел се е съгласил да превежда, ако е необходимо. Майката, чието име беше Хосефина, се съгласи да говори с Балард. Сълзите през последните дни сякаш бяха оставили незаличими следи по кафявата й кожа. Балард вече бе виждала това изражение на стотина женски лица, след като насилието им е отнело мъжете: „Как ще живея? Как ще се грижа за семейството си?“.

— Първо, искам да ви уверя, че правим всичко възможно да открием онзи, който стори това на Хавиер — започна тя бавно. — Имаме насоки, които проследяваме с надеждата да стигнем до арест. Не мога да споделя всичко, което правим, затова е възможно някои въпроси да ви се сторят чудати. Само ви моля да проявите търпение и да помните, че исканата от вас информация е важна. Разбирате ли ме, или предпочитате Габриел да ви преведе?

— Разбирам, да — потвърди Хосефина.

— Чудесно. Благодаря ви. Нека започна с въпроса, който вече ви зададох онази нощ в болницата. Знаете ли дали някой е искал да стори зло на Хавиер?

— Не. Кому би хрумнало? Хавиер беше добър човек.

— Споменавал ли е наскоро за недоволни клиенти или служители?

— Не. Всички са доволни. Там всичко беше добре.

— Хавиер остави ли завещание?

Недоумението на жената пролича веднага. Балард се озърна към Габриел, чудеше се как да му обясни. Бош се обади гръмко от другия край на параклиса:

— Ултимо тестаменто.

Балард му кимна. Можеше да си представи колко пъти и той е трябвало да задава такива въпроси при разследването на убийства. После пак се вгледа в Хосефина, която обсъждаше нещо със сина си на испански.

— Тя не знае — каза Габриел.

— Имаше ли адвокат? — попита Балард. — Абогадо?

— Си, си, си — изстреля думата Хосефина. — Дарио Калвенте ес су абогадо.

Балард кимна.

— Благодаря ви. Ще му се обадим и може би той ще поиска разрешение от вас, преди да разговаря с нас.

Габриел преведе, Хосефина кимна.

— Господин Калвенте дойде ли днес?

Хосефина кимна отново.

— Познавате ли деловия партньор на вашия съпруг?

— Не.

— Той беше ли тук днес? Питам за доктор Хойл.

— Не знам.

За Балард вече беше ясно, че Хосефина знае твърде малко за бизнеса на своя съпруг, затова трябваше да обсъди с адвоката му завещанието, застраховката и регистрационните данни за съвместния бизнес.

— Хосефина, знаехте ли, че Хавиер е бил принуден да плати откуп, за да напусне бандата „Лас Палмас“?

Жената кимна и помълча, за да обмисли отговора си. Каза нещо на испански и Габриел преведе:

— Не можехме да имаме семейство, ако той беше продължил да върши онези неща с бандата.

— Колко трябваше да плати?

— Вейнтисинко — отговори Хосефина.

— Двайсет и пет хиляди?

— Си. Да.

— Добре. Откъде намери толкова пари?

— Ел дентиста.

— Неговият партньор ли ги даде?

— Си.

— Как се е запознал със зъболекаря? Кой го е довел при него?

Габриел преведе въпросите, но нямаше отговор. Хосефина завъртя глава. Не знаеше.

Балард каза, че ще ги потърси, ако има да им съобщи нещо за разследването, и помоли Габриел да преведе думите й, за да е сигурна, че Хосефина я разбра. След това двамата с Бош излязоха и тръгнаха към неговата кола.

— Дали да не намерим онзи абогадо Дарио Калвенте? — предложи тя.

— Неделя е. Съмнявам се да е в офиса.

— Можем да го открием. Хайде да отидем с моята кола. После ще те върна тук.

— Чудесно.

Балард написа името на адвоката в търсачката на смартфона си и намери неговия сайт. И преди да седне в колата, остави съобщение за него. Също като адвокатката на Синди Карпентър и сайтът на Калвенте обещаваше денонощно обслужване седем дни в седмицата.

— Ще проверя в пътната полиция за домашния му адрес, ако не ми се обади скоро — каза тя на Бош.

Настаниха се в нейния „Дифендър“ и почти мигновено някой с неразпознаваем номер потърси Балард. Тя предположи, че е Калвенте.

— Детектив Балард, слушам ви.