Полунощ в Ел Ей

Прецени, че това може да е най-сполучливият момент за разговор с него — той изобщо не би очаквал полицията да му задава въпроси точно сега. Припряно написа съобщение до Бош за замисъла си, докато гледаше как Хойл чака своя ред, за да отиде при семейството на Рафа. Нямаше съмнение, че това е първата му среща с тях, дори с вдовицата. Не прегърна никого, само хвана дясната ръка на жената с двете си ръце в израз на съчувствие. Приведе се, за да й каже нещо или да се представи, но Балард долавяше по нейното изражение и поза, че тя няма представа що за човек е пред нея.

Габриел — синът на Хавиер Рафа, стоеше в края на редицата. Хойл само му кимна и го потупа по рамото в безмълвно „дръж се, момче“, после се отдалечи с изписано на лицето нескрито облекчение. Балард придържаше с ръка якето си, за да не се вижда служебната й значка на колана, когато тръгна подире му.

Хойл излезе на улицата, Балард видя чакащия на тротоара Бош. Той бе облякъл костюм за всеки случай, ако би се наложило да присъства на панихидата. Костюмът подхождаше и за това, което щяха да направят сега.

Балард последва Хойл навън и го настигна. Бош застана насред тротоара и забави Хойл, който се подвоуми откъде да го заобиколи.

— Доктор Хойл? — каза Балард.

Мъжът се обърна припряно, все едно беше стъписващо някой да го познае в тази част на града.

— Ъъ… да?

Тя отметна якето си, за да се видят и значката, и пистолетът в кобура на хълбока й.

— Аз съм детектив Балард от полицейското управление на Лос Анджелис. Това е моят колега Хари Бош.

Тя посочи Бош, който сега беше зад гърба на Хойл. Стоматологът изви глава набързо да погледне Бош и пак се обърна към Балард.

— Какво искате? — попита той.

— Разследвам убийството на Хавиер Рафа — отговори Балард. — Бих искала да ви задам няколко въпроса, ако имате време.

— На мен ли? Защо бихте искали да ми задавате въпроси?

— Например защото бяхте негов делови партньор, нали?

— Е, да, но не знам какво се е случило. Ами че аз дори не бях там.

— Известно ни е. Но ние трябва да проверяваме старателно и да говорим с всеки, който го е познавал. Щом сте били негов партньор, би трябвало да сте го познавали достатъчно добре.

— Не беше нищо повече от инвестиция.

— За нас е полезно да знаем и това. Къде паркирахте? Може би е по-добре да се отдалечим от църквата, за да поговорим.

— Ето там, но…

— Ще вървим след вас.

Хойл караше мерцедес с четири врати и бе спрял случайно точно зад стария джип на Бош. Нито Бош, нито Балард споменаха нещо, защото биха могли да провалят заблудата, че и Бош е детектив от полицейското управление. Щом стигнаха до колата, Хойл извади ключовете от джоба си и натисна бутона, после се обърна към тях.

— Вижте какво, точно сега не е много удобно да говорим. Излязох току-що от възпоменателната служба за мой приятел и малко съм разстроен. Не може ли да…

— Как научихте? — прекъсна го Балард.

— Как научих, че е мъртъв ли? Новината я имаше във вестника… в техния сайт.

Тя изчака малко дали Хойл няма да изтърве още нещо. Но той млъкна.

— Не, питам ви как научихте, че Рафа търси делови партньор? Инвеститор. Някой да му даде пари, за да се откупи от бандата.

Хойл се ококори за миг. Нейната осведоменост го изненада.

— Аз… Имам съветници за тези неща.

— Така ли? Кои са те? Бих искала да поговоря и с тях.

— Казах ви, че моментът не е подходящ. Може ли вече да си вървя?

Тя разпери ръце в красноречив жест — „Не ви спирам“.

— Е, може ли? — настоя Хойл.

— Доктор Хойл, за вас е по-добре, ако изясним някои подробности още сега — отговори Балард.

— Какво ще изясняваме? Нали уж не сте против да си тръгна.

— Само ви обяснявам, че е по-добре за вас да разговаряте с нас тук и сега. Не ми се вярва, че бихте искали да ви навестим в кабинета, нали?

Той дръпна рязко вратата на шофьора, но тя се затвори веднага. Ядосаният Хойл я отвори повторно и я задържа.

— Не съм направил нищо лошо и това е полицейски тормоз!

Пъхна се стремително в колата и дръпна вратата с все сила. Включи двигателя и потегли веднага покрай Балард и Бош.

— Ако си въобразява, че това е тормоз, още нищо не е видял — отбеляза тя.

Бош стоеше до нея, двамата изпратиха с поглед отдалечаващия се на север мерцедес.

— Твърде силно ли го притиснах? — попита тя.

— Поне той си мисли това.

— Майната му.

— И може би вече се обажда на партньорите си. Това ли искаше?

— Исках те да научат за мен.

21.

Балард и Бош се върнаха в църквата да проверят дали съпричастните към скръбта на семейството вече са поднесли съболезнованията си. Не завариха никого пред параклиса. Балард надникна и видя вътре вдовицата и дъщерите, но синът Габриел не беше там.

— Трябва да намеря Габриел, за да превежда, ако е необходимо. Остани тук, за да не си тръгнат.

— Аз ще ги забавя — обеща Бош.

Тя погледна през отворената двойна врата на голямата катедрала. Габриел седеше сам. Балард тръгна тихо по пътеката между редиците скамейки. Габриел драскаше с джобно ножче по дървото. Вече бе написал „Бог е с…“, но не й се вярваше да добави „спасител“ след тези дни.

— Габриел, престани.