Полунощ в Ел Ей

— Добре де, може ли да приключим разправията засега? — обади се Ноймайер. — Хайде всички да се преместим в стаята за съвещания. Трябва да спипаме двама насилници.

След кратко мълчание Мур махна с ръка към коридора.

— След вас, господа.

Двамата мъже станаха и Ноймайер излезе пръв с бяла папка под мишница. Кларк побърза да го настигне, вероятно защото искаше да се отдалечи от настръхналите жени.

Балард вървеше десетина крачки зад тях, Мур беше последна и подхвърли зад гърба й:

— Вероятно искаш да ти се извиня.

— Лайза, нищо не искам от тебе.

Балард спря като закована и се извъртя към нея. Стояха в задния коридор, където нямаше кой да ги подслушва.

— Искам да знаеш, че не само се насади сама, а насади и мен. Харесвам си работата. Харесва ми нощната смяна, а сега заради тебе ме преместиха в дневната.

Щом четиримата се настаниха в стаята за съвещания, Ноймайер помоли Балард да разкаже за случилото се в края на седмицата, защото беше ясно, че Мур се е забавлявала през това време. Тя ги осведоми сбито и им съобщи за уговорките си с трите жертви.

— Ето го въпросника на Ламкин, попълнен от третата жертва. Другите две също би трябвало вече да са го попълнили. Само им се обадете днес, за да го получите. И когато ги сравнявате, потърсете съвпадения и в трите. Или дори само в две.

Кларк изпъшка при мисълта колко работа на бюро го чака.

— Благодаря, Балард. Защо не поостанеш да помогнеш?

— Защото ще спя, Кларк — отговори тя. — Работих през цялата нощ, това разследване ми запълваше цялото време през празниците. Тръгвам си щом приключим тази среща.

— Всичко е наред, Рене — намеси се Ноймайер. — Ние поемаме нататък.

— Браво на вас, защото ми се полагат три дена почивка.

— Добре, дай ни въпросника на третата жертва и се заемаме. Ти си върви вкъщи.

— Може би ни провървя — добави Балард. — Онези боклуци са рязали кабелите на улични лампи до домовете и на трите жертви. Искали са там да бъде тъмно.

— А стига бе — промърмори Кларк.

— Ти как научи? — попита Ноймайер.

— Един от жителите на Долчинката ми каза, че лампата пред къщата на жертвата не е светела вечерта преди нападението. Тази сутрин отидох в ОУО да проверя заявките за ремонти и…

— ОУО ли? — озадачи се Мур.

— Отдел по уличното осветление — обясни Балард. — Работилницата им е на „Санта Моника“ до „Върджил“. Проверих и се оказа, че лампите и на улиците, където живеят другите жертви, също са били повредени по време на нападенията. Не се знае точно кога е направено, защото там се ориентират по постъпилите оплаквания. Но си поддържат архива както е редно. Според мен онези са рязали кабелите, за да е тъмно на улицата, когато са се връщали да си вършат гнусотиите. Поисках от криминалистите да проверят има ли отпечатъци по стълбовете и капаците за достъп, но не ми се вярва да намерят.

— Чудесна находка, Рене — похвали я Ноймайер.

— Но какво ни дава тя? — усъмни се Кларк.

— Куха тикво — сгълча го Мур, — след две седмици е денят в чест на Мартин Лутър Кинг. Трябва да имаме постоянна връзка с ОУО и може би ще докопаме онези при следващия им опит да изнасилят някоя жена.

Балард кимна.

— Именно. Вече се погрижих за това, ще ми се обаждат всеки път, когато има съобщение за повредена лампа.

Кларк посърна, защото не бе проумял веднага очевидното.

— Звучи страхотно — съгласи се Ноймайер. — Може и да надхитрим онези двамата. Но трябва да се захванем и с проучванията. Ронин, Лайза, разберете се кой с коя жертва ще говори. Вземете въпросниците от тях и после да се видим отново тук, за да започнем сравненията. Добра работа свърши, Рене. Прибери се да си отспиш.

Балард само кимна, без да споменава за аутопсията, на която щеше да присъства.

— Обадете ми се, ако намерите нещо.

— Ох, нека обсъдим нещо, преди да се разхвърчим — сети се Ноймайер. — Трябва да поговорим за медиите. Имахме късмет, че още не са се вкопчили в тази история. Но вече има трети случай и ще се разчуе. Както винаги. Сега държим нишка в ръцете си с тези повреди на уличните лампи и още съм склонен да си мълчим за разследването. Но това е опасно.

Винаги бяха в губеща позиция спрямо медиите. Разгласените сведения са сигнал за престъпниците да променят начина си на действие. Но ако в управлението са потайни, стават уязвими за критика, че не са предупредили гражданите за дебнещата заплаха. По утвърдилия се в полицейското управление циничен подход решението за това щеше да бъде взето само от политически съображения, без никой да помисли не могат ли да спестят на жертвите психичните травми от публичността.

— Ще говоря с лейтенанта — каза Ноймайер. — Но ако бездруго се разчуе, няма да изглеждаме добре в тази ситуация. Ще ни се разкрещят, че е трябвало да предупредим обществеността.

— И може би сме длъжни да го направим — натърти Балард. — Над тези двамата вече виси доживотна присъда за серийни изнасилвания. Щом и те си го втълпят в главите, вероятно е да озвереят. И вече няма да оставят живи жертвите си.