Полунощ в Ел Ей

— Познаваш ли Хари Бош? Пенсиониран полицай от нашето управление. Дори е работил много години в този участък.

Тя проумя, че сама се е напъхала в клопка. Все едно отвори врата, влезе и вратата се затръшна зад нея. А следващата врата можеше да бъде отворена само от другата страна. И зад нея стоеше Робинсън-Рейнълдс.

— Е, да, познавам го — потвърди предпазливо. — Срещали сме се заради други случаи. Защо питаш?

Искаше да изкопчи от началника си колкото може повече информация, преди пак да стъпи на онова въже.

— Защото имам на бюрото си доклад от борбата с бандитизма. Наблюдавали са панихидата за жертвата от твоя случай, за да знаят кои от „Лас Палмас“ ще се появят там. Само че се сдобили и със снимки, на които ти стоиш до възрастен мъж, идентифициран като Хари Бош, и двамата разговаряте с друг мъж, който не изглежда особено доволен от това.

Умът й трескаво скалъпи подходящ отговор.

— Да, Бош беше там, а другият е негласният партньор, за когото ти казах току-що. Денис Хойл.

Съмняваше се да отвлече вниманието на лейтенанта с името на Хойл, но си даваше малко време за обмисляне на току-що възникналите неприятности. Поне в едно нещо не се съмняваше — стовари й ги Дейвънпорт. Той е дал на лейтенанта снимките от наблюдението. Реши по-късно да умува как да си разчисти сметките с него.

— А Бош? — настоя Робинсън-Рейнълдс. — Защо беше там? Защо беше с тебе?

Показа й снимка, на която Бош стоеше до нея, а срещу тях — Хойл при колата си. И тя си каза, че единственият начин да се измъкне е да обясни за първото убийство — случая, разследван от Бош. Трябваше да сподели с Робинсън-Рейнълдс, за да има някакъв шанс.

— Виж какво, аз взех…

— Я да проверим мога ли да подредя картинката — прекъсна я лейтенантът. — Много ти се е събрало. Викат те заради убийство точно на Нова година, а Западното бюро е закъсало, значи ти трябва да се занимаваш с това през празниците. После Среднощните нападат нова жертва, но дори няма кой да ти помогне в разследването, защото Лайза Мур те е зарязала и е отпрашила към Санта Барбара… да, знам и това. Закъсваш и си спомняш за Хари Бош — пенсионера, на когото му се иска да не беше в пенсия. И си мислиш: „Мога да го помоля за помощ и съвети, но как да се свържа с него?“. Вадиш калъфчето с шперцовете и си отваряш вратата на моя кабинет, за да вземеш пенсионната книга, в която има телефонен номер на Бош. Но се появява проблемче — не само те снимат от борбата с бандитизма, ами си забравяш калъфчето и не оставяш пенсионната книга на същото място. Как се справям дотук?

Балард го зяпна със страхопочитание. Вратата на клопката се отваряше.

— Ти си истински детектив, лейтенант. Изумително. Но имаше още една причина да се обадя на Бош.

— И каква е тя?

— Преди десет години той е разследвал убийства в Холивуд. В балистиката откриха връзка между убийството на Рафа и негов случай, който още не е разкрит. Исках да обсъдя това с него и си уговорихме среща на панихидата за Рафа.

Робинсън-Рейнълдс се облегна на стола си, сякаш размишляваше над чутото.

— И кога щеше да ми кажеш това?

— Днес. Още сега. Чаках само повод.

— Балард… — Той реши да й спести думите, които напираха на езика му. — Само се погрижи Рос Бетани да узнае всичко, което си събрала по случая.

— Разбира се.

— Слушай, не съм против това, което си правила. Но съм против начина, който си избрала. Имаш късмет, защото смятам онзи Дейвънпорт от борбата с бандитизма за некадърник. Не знам защо се е настървил толкова срещу тебе. Прилича ми на професионална завист. И никак не ми харесва, че си влязла потайно в моя кабинет. Това не бива да се повтаря.

— Няма да се повтори.

— Знам, че няма. Защото ще си монтирам една от онези мрежови охранителни камери и ще получавам съобщение всеки път, когато някой влезе тук в мое отсъствие.

Балард кимна.

— Това е добра мярка.

— Прибери си черното калъфче и бягай да се свържеш със Западното бюро, за да се разберете за предаването на материалите по случая — нареди Робинсън-Рейнълдс. — И се обади на Бош да му кажеш, че вече не се нуждаем от услугите му в разследването. С това ще се занимава Западното бюро.

— Разбрах, лейтенант.

— Искам след това да обсъдиш с екипа по сексуални престъпления какво ще правим нататък по разследването за Среднощните. И да ме уведомиш, преди да излезеш.

— Разбрах, лейтенант.

— Свободна си, Балард.

Тя стана, взе шперцовете от края на бюрото и се обърна към вратата. Но не излезе, а се озърна към него.

— Впрочем аз съм в почивка следващите три нощи. Реши ли кой ще бъде дежурен?

— Още не съм. Ще наместим графика.

— А как научи за Лайза Мур и Санта Барбара?

— И аз бях в Санта Барбара. Както си вървя по плажа, чувам познат глас, обръщам се и що да видя — Мур си седи в сепаре пред „Мирамар“.

— Каза ли й нещо?

— А, не. Ще я привикам тук като тебе. Искам да разбера дали ще ми разправя небивалици, или ще каже истината. Балард, да не си посмяла да я предупредиш.

— Няма.

— Ако ми каже истината, ще се спогодим някак. Ако ме излъже… това няма да търпя.

— Ясно.