Полунощ в Ел Ей

Тя излезе от кабинета и тръгна надясно към предния коридор на участъка. Отиде в стаята за почивка и си сипа чаша кафе. Нямаше да си легне още няколко часа. И не искаше да бъде в стаята на детективите, когато Лайза Мур дойде на работа и лейтенантът я повика. Не й се слушаха упреците на Мур, че не я е предупредила.

Докато машината за кафе пълнеше чашата, Балард поумува дали да не прати съобщение на Мур със съвет да не лъже лейтенанта.

Не го направи. Мур да си решава сама и да си понася последствията.

27.

Балард влезе в стаята на групата откъм задния коридор и видя, че Мат Ноймайер и Ронин Кларк седяха на работните си места в сектора на разследващите престъпления срещу личността. Лайза Мур не беше тук. Балард отиде при тях и остави чашата кафе на една от ниските прегради между нишите. Секторът побираше шестима — в едната половина екипът по сексуални престъпления, другата беше за екипа, който се занимаваше с всички посегателства без сексуален мотив.

— Лайза на работа ли е? — попита тя.

— Тук е — отговори Кларк. — Вождът я привика, но май не за да изпушат лулата на мира.

Балард се озърна към кабинета на лейтенанта и видя през стъклото Лайза, която седеше пред бюрото му.

— Ронин, нали знаеш, че етническите шегички вече се смятат за неуместни — подхвърли Ноймайер.

Балард се взря в него и не й се стори, че говори сериозно.

— И за индиански вождове ли? — въздъхна Кларк. — Разкайвам се, ще добавя и тази тема в списъка на забранените. Явно още не съм достатъчно прогресивно настроен. — После се обърна към нея. — Балард, ти да не си индианка, че изглеждаш толкова разстроена?

— Не съм — сдържано отговори тя.

— Какво те мъчи, щом не си? — не мирясваше той. Ноймайер се намеси, преди Кларк да стане твърде досаден.

— Рене, седни и ми разкажи какво стана през празниците.

Тя седна на стола на Мур и трябваше да нагласи височината му, за да вижда и двамата над преградите, макар че щеше да говори предимно с Ноймайер.

— Знаете за новото нападение на Среднощните, нали?

— Лайза ни каза, преди да бъде привикана.

— Аз вече си мисля, че трябва малко да променим подхода към разследването.

— Защо? — попита Кларк.

— Новият случай е нагоре по хълмовете. В Долчинката. Не е квартал, където можеш да се шматкаш и да надничаш през прозорци, за да си намериш жертва. Те са я набелязали и са я проследили дотам. Поне аз така си го представям. Затова се променят и догадките ми за подбора на жертвите. За първите две нападения смятахме, че извършителите са избирали кварталите заради лесния достъп и след това са си намерили жертви. Няма как да е същото при третата жертва. Значи има нещо общо между трите жени и каквото ще да е то — място или събитие, независимо дали реално или виртуално, привлякло е към тях вниманието на извършителите.

— Звучи логично — призна Ноймайер. — Някакво предположение за това… място?

— Пресечната точка ли? Още нямам. Но третата жертва е управителка на кафене в Лос Фелис. Значи има много контакти с непознати всеки ден. Впрочем аз останах тъкмо за това — да го обсъдя с вас двамата и Лайза.

— Ето я и нея — каза Ноймайер. — Хайде да се преместим в стаята за оперативни съвещания. Никой не я използва в момента.

Мур застана до преградите. Може да бе изгоряла на слънце през почивните дни, а може би преливаше от гняв.

Балард понечи да се надигне от стола.

— Рене, седи си — спря я Мур. — Заслужи си мястото.

— Какви са тези приказки?

— Заемаш се с моята работа — осведоми я Мур. — Защо да не започнеш веднага.

Успя да привлече вниманието и на Кларк, и на Ноймайер, който вече събираше книжа, за да ги занесе в стаята за съвещания.

— Не разбирам за какво говориш — натърти Балард.

— Разбираш и още как — сопна й се Мур. — По новото разпределение аз минавам нощна смяна, а ти вече си в екипа по сексуални престъпления. И не ми се прави на тъпа. Ти си ме насадила така.

— Никого за нищо не съм насадила. И това е новина за мен.

— За мен също — вметна Кларк.

— Кларк, ти млъкни — скастри го Мур. — Сега говоря с тази лукава кучка.

Балард се постара да запази спокойствие.

— Лайза, укроти малко емоциите — настоя тя. — Хайде да отидем при лейтенанта и да…

— Майната ти, Балард — прекъсна я Мур. — Знаеш, че съм самотна майка. С тези деца как ще работя нощем? И си го направила само защото трябваше да ме прикриеш през празниците.

— Но аз наистина замазах положението — възрази Балард. — Нищо не съм споменала пред лейтенанта за тебе или…

— Лайза, той вече е знаел — намеси се Ноймайер, — че си била в „Мирамар“.

Пронизващият поглед на Мур се завъртя към него.

— Какво?!

— Знаел е — повтори Ноймайер. — Ти беше в „Мирамар“, нали? В Санта Барбара? А Тирето ми каза още в четвъртък, че и той ще бъде там през празниците. И вероятно е видял, че си в Санта Барбара, вместо да разследваш случая заедно с Балард. Той не те ли попита току-що как си прекарала почивните дни?

Мур не каза нищо, може би защото нямаше смисъл — изражението й беше достатъчно красноречиво. Осъзнаваше, че сама е заложила капана, в който стъпи.

— Ах, мигът на прозрението — проточи Кларк. — Сама се прецака, Мур.

— Затваряй си устата.