Полунощ в Ел Ей

— Задръж малко, Балард. Нищо подобно не съм му казвал. Само споделих, че някой ме попита за него… каквото би направил всеки за свой приятел. Ти не спомена, че го разследваш. Само каза, че името му се е появило в твой случай. Това беше и това му казах. Влязъл с взлом, така ли? Господи, нямах…

— Мъртъв е.

— Мъртъв ли?

— Аха. И може би ще ти се обадят от отдела по вътрешни разследвания.

След тези думи тя се отдалечи от него доволна, че е открила връзката, но това не запълваше всички пролуки. А и беше убедена въпреки подхвърлянето за отдела по вътрешни разследвания, че нищо не заплашва Ривера. Не й се вярваше Сандерсън да продължи разследването си по-усърдно, отколкото досега.

Минаха пет минути, докато намери немаркираната кола на огромния паркинг. След това трябваше да я зареди на служебната бензиностанция от другата страна на улицата. Най-после успя да подкара към хълмовете и къщата на Хари Бош.

Мина още час, докато спре пред дома на Денис Хойл, Бош седеше до нея и бе чул всичко за нейния замисъл.

— Хайде да го направим — подкани тя.

Излязоха от колата и доближиха къщата. Над входната врата светеше лампа, но почти всички прозорци тъмнееха. Балард натисна звънеца, после потропа на вратата. Не забеляза охранителна камера.

След повторното тропане и натискане на звънеца Хойл най-сетне отвори. Носеше долнище от анцуг и фланела с дълги ръкави, на която имаше силует на сърфист. Държеше мобилен телефон.

— Пак ли вие двамата? — сопна се той. — Какво е това, по дяволите? Наближава полунощ.

Личеше си, че е изненадан, но Балард не би могла да отгатне дали е заради толкова късното посещение, или заради факта че още е жива.

— Доктор Хойл, наясно сме колко е късно — каза Балард. — Но предположихме, че не бихте искали да ви посетим през деня, за да гледат и съседите ви.

— Какво? Арестувате ли ме? Защо? Аз бях заспал!

Заради работата в нощната смяна тя бе чувала неведнъж нелепото възражение за прекъснатия сън, сякаш това можеше да предпази някого от арест или разпит. Посегна с ръка към белезниците на кръста си и се постара Хойл да ги види. Стара хитрина, за да засили заблудата му, че ей сега ще бъде задържан.

— Налага се да говорим с вас — настоя тя. — Можем да го направим тук или в участъка в Холивуд. Вие избирате.

— Добре, нека е тук — съгласи се Хойл. — Искам да говорим тук. — Изви глава към тъмното антре. — Но семейството ми е…

— Да говорим в колата.

Той още се двоумеше.

— На предната седалка — добави Балард. — Докато говорим, няма да ви откараме никъде. — Уж за да го насърчи, тя пак окачи белезниците на колана си. — Моят партньор ще стои отвън, разбрахме ли се? Отзад е твърде тясно. Ще разговаряме само вие и аз. Пълна конфиденциалност.

— Така изглежда, но е твърде странно — промърмори Хойл.

— Щом ви се струва странно, да влезем в къщата и ще се опитаме да не събудим никого.

— Не, не съм против да е във вашата кола. Стига да не ме водите никъде.

— Можете да излезете от колата, когато пожелаете.

— Добре, да вървим.

Бош тръгна пръв по каменните плочи на алеята през грижливо окосената морава.

— Това да не е собствената ви кола?

— Е, да, затова ви се извинявам предварително, малко е мръсна.

Бош отвори за Хойл вратата на пътника и зъболекарят влезе в колата. Бош затвори вратата, погледна Балард, която заобикаляше откъм страната на шофьора, и кимна. Щяха да се придържат към плана.

— Остани отпред — прошепна тя.

Тя също отвори вратата и седна вътре. През предното стъкло виждаше Бош, който се подпря на бронята отдясно.

— Изглежда твърде стар, за да е още на работа като детектив — отбеляза Хойл.

— Най-възрастният действащ детектив в Лос Анджелис — заяви Балард. — Само не му споменавайте, че съм го казала. Ще се вбеси.

— Не се притеснявайте, няма да изтърва нито дума. А вие двамата защо нямате служебна кола?

— В онази, която ни е зачислена, отоплението се повреди. Затова дойдохме с моята. Студено ли ви е? Сигурно замръзвате.

Тя пъхна ключа и го завъртя за включване на оборудването. Таблото светна и тя протегна ръка към регулатора на отоплението.

— Кажете ми, ако искате да е по-топло.

— И така е добре. Хайде да приключваме по-бързо. Утре ще започна работа рано.

Балард пак погледна Бош, който беше скръстил ръце на гърдите си и навел глава в позата на човек, комуто са омръзнали тези нескончаеми разговори. А Хойл се вторачи през стъклото във входната врата на дома си, сякаш си напомняше, че първо трябва да изтърпи всичко това, за да се прибере. Тя се възползва от разсеяността му, плъзна ръка под таблото и включи системата за запис. Колата беше оборудвана с три скрити камери и микрофони за запис на контролирани покупки на наркотици. Всичко казано или направено щеше да бъде записано на чип в устройство, монтирано в багажника.

— Така, длъжна съм да започна със стандартното предупреждение за вашите права — поде Балард. — Правилата за работа в управлението изискват това при всеки разговор, дори когато събеседникът не е заподозрян, за да не отхвърли съдът показанията…