Полунощ в Ел Ей

— Това е, ей сега ще я откараме в залата за снемане на отпечатъци.

— Къде намерихте ключа?

— При предната лява гума.

Балард огледа масата. Имаше три торби за веществени доказателства от кафява хартия с червени лепенки по горния край. На едната личеше допълнителна лепенка с предупреждение, че вътре има огнестрелно оръжие. Тя се постара да не издаде вълнението си и да се държи сякаш вече е осведомена за всичко.

— Това ли е „Валтер П“ калибър 22?

— Същият. И него намерихме залепен за калника отвътре. Не е най-доброто скривалище за оръжие, защото е първото или второто място, което проверяваме. А онзи уж бил ченге… поне така чух.

— Патрони имаше ли?

— Само каквото имаше в пълнителя.

— „Ремингтън“, нали?

— Такива са, да.

— Ясно, пожелавам ви приятна вечер.

— И на вас също.

Балард се върна в колата си. Тя беше убедена, че с този пистолет, намерен в калника на колата на Бонър, са били извършени двете убийства, които успя да свърже.

Потегли към дома на Бош и погледна часовника на таблото. Пресметна, че ще успее да вземе Бош и да стигне до дома на Хойл около единайсет часа вечерта. Късната вечер щеше да наклони везните в нейна полза. Никой не се радва при появата на полицай пред прага му по това време.

Телефонът избръмча — търсеше я Гарет Сингъл.

— Ей, Гарет!

— Здрасти, Рене. Добре ли си?

— Нищо ми няма.

— Толкова се радвам да го чуя от тебе.

— Благодаря ти за помощта. Извинявай, ако ти се е сторило, че те навиквам.

— Няма такова нещо. Но си казах, че сигурно ще искаш да научиш нещо — някакви ваши детективи бяха допреди малко тук да говорим за случката.

— Какви „наши детективи“?

— Не запомних точно. Вие отвъд оградата си имате толкова служби, че се обърквам.

— Ти какво им каза?

— Само как ти помогнах в опитите да спасим онзи и как проверих състоянието му по „Фейс Тайм“.

Балард изобщо бе забравила, че използва приложението, за да провери Сингъл визуално разреза при импровизираната трахеотомия в шията на Бонър. След стреса и притока на адреналин в борбата на живот и смърт някои моменти се замъглиха и подробностите изчезнаха от паметта й. Тя дори не спомена за разговора по „Фейс Тайм“, докато я разпитваха от отдела по вътрешни разследвания. Според нея този пропуск беше напълно обясним — тъкмо по тази причина предпочиташе да разговаря с жертви на насилие няколко пъти в различни дни. И сега се убеди от собствен опит как подробностите изплуват с времето.

— Ех, колко жалко, че не си го записал — промълви тя.

— Не… всъщност имам запис — възрази той. — Имам си приложение за това. Помислих, че е по-добре да имаме запис, ако се наложи да прегледаме всичко отново.

— Каза ли им за записа?

— Ами да, те го поискаха.

— Значи си им дал… Чакай малко, говориш по своя телефон.

— Просто им изпратих видеозаписа. Не бих им дал телефона си.

— Страхотно, можеш ли да го изпратиш и на мен? Само искам да го видя.

— То се знае. Имаш ли други проблеми? Питам, защото тези хора задаваха много въпроси за тебе.

— Доколкото знам, всичко ще се нареди добре за мен. Още съм на работа. По-точно, очаква се да не мърдам от бюрото, докато не представят доклада си.

— Значи не бива да ти отнемам повече време.

— Хайде да поприказваме утре, искаш ли? Нещата ще се уталожат дотогава.

— Бива. Пази се.

— И ти.

Олекна й да знае, че има видеозапис поне на част от случая, заради който я разследваха. Знаеше, че каквото и да е успял да запише Сингъл, ще потвърди казаното от нея при разпита. А и беше щастлива, че той й се обади.

Усмивка огряваше лицето й в тъмната кола.

33.

Не се отправи веднага към дома на Бош, а се отби в участъка, за да се прехвърли в една от немаркираните коли на отдела по наркотиците, да вземе радиостанция и да събере книжа в две папки, които бяха само част от представлението. Взе ключовете за „Мустанг“ с аудио и видео апаратура и се върна на паркинга да потърси возилото. Натъкна се на лейтенант Ривера, който стоеше при отворения багажник на своята кола. Май тъкмо идваше на работа. Балард не очакваше Сандерсън и неговият отдел да обхванат мнозина в разследването си и реши сама да поговори с Ривера.

Тръгна към него, докато той вадеше пистолета си от сейфа в багажника.

— Балард, ти не си ли в почивка тази нощ? — попита лейтенантът.

— В почивка съм, но върша работа за дневната смяна. Лейтенант, имам един въпрос към тебе.

— Казвай.

— Снощи те попитах дали познаваш Кристофър Бонър. И ти му се обади след това, нали?

Ривера печелеше време, като слагаше пресилено бавно пистолета си в кобура и затваряше багажника.

— Ами… да, май го направих. Защо питаш?

Тя предположи, че Ривера е проспал деня и не е научил за станалото.

— Защо днес той влезе с взлом в моя апартамент и се опита да ме убие.

— Какво!? — възкликна лейтенантът.

— Някак е научил, че съм по петите му. Големи благодарности, лейтенант. Дано не е научил адреса ми от тебе.