Поражението на дерините

„Вероятно това ще е последното ми писмо, преди да те видя в Кулди, но херцог Джеърд ме кара да съм кратка. Той и лейди Маргарет ни затрупаха с подаръци, а по думите му днешният ще е нещо специално. Кевин ти праща сърдечни поздрави и пита дали си успял да се договориш с трубадура Гуидиън да пее на нашето сватбено тържество. Кевин е бил силно впечатлен от изпълнението му във Валорет миналата зима, пък и аз много искам да го чуя.

Сърдечни поздрави на Дънкан, Дери и лорд Робърт, предай им, че с нетърпение ги очаквам на сватбата. Бързай, за да споделиш най-щастливия ден на обичащата те твоя сестра Бронуин.“

Дънкан отново избърса изпотеното си лице и се усмихна, а после взе писмото и го прегледа.

— Честно казано, никога не съм вярвал, че ще видя Кевин толкова опитомен. Навърши тридесет и три като ерген и вече почвах да мисля, че трябваше той да е свещеникът, а не аз.

— Вината не беше на Бронуин — каза Морган със смях. — Мисля, че тя бе решила още десетгодишна, че Кевин е определен да бъде единственият мъж в живота й. Само едно изискване в завещанието на майка ни ги задържа разделени така дълго. Хората от рода Маклейн може и да са твърдоглави, но те не могат да се мерят по инат с едно девойче — наполовина дерини, което е решило какво й се иска.

Дънкан се изкикоти и се отправи към вратата.

— Мисля да отида да потормозя оръжейника още малко. Всяка работа е по-лесна в сравнение със споровете с човек, който смята, че сестра му е изключителна.

Морган се усмихна, изтегна се в стола си в добро настроение и краката си в ботуши върху коженото столче.

— Робърт — засмя се той без конкретна причина, обърнал поглед към прозореца на тавана, — напомни ми да поръчам на Гуидиън да тръгне за Кулди утре сутринта.

— Слушам, милорд.

— А сега да се върнем към сметките. Ти май че си станал много небрежен напоследък, Робърт.

— Аз ли, ваша милост? — промълви Робърт и вдигна глава от бележника си, където записваше нещо.

— Да, да, хайде да работим. Ако сме старателни, мисля, че ще свършим тези проклети сметки до вечерта, така че ще мога да ги пратя с Гуидиън утре рано. Не домия някога през живота си да съм бил по-отегчен от сега.

Но лейди Бронуин де Морган съвсем не беше отегчена. В същия час тя и бъдещата й свекърва, херцогиня Маргарет, избираха роклите, които Бронуин трябваше да вземе следващата сутрин в Кулди за сватбените празненства. Богато украсената рокля, която щеше да носи на самата церемония, беше внимателно просната на кревата, в очакване да бъде опакована. Дългият й шлейф и ръкавите блестяха от мъничките сребърни пайети и розовите искрящи рубини.

Върху леглото бяха подредени и няколко други яркоцветни облекла. А на пода стояха два кожени сандъка, единият от тях почти запълнен и готов за затваряне. Две придворни дами слагаха различни дреболии в него, преди да се захванат с втория сандък, но Бронуин откриваше все нови неща за прибавяне в последната минута и дамите трябваше да пренареждат половината сандък.

Мартенският ден бе необикновено слънчев. През нощта бе валяло силно, но денят се събуди ясен, светъл и прекрасен. Сега, в ранния следобед земята бе почти изсъхнала. Бледата слънчева светлина се промъкваше в стаята през отворените балконски врати. Близо до вратите три придворни дами бродираха старателно чеиза на Бронуин, а изтръпналите им пръсти се движеха бързо по нежните ленени и копринени материи. Две от тях се трудеха над въздушния прозрачен воал, който Бронуин трябваше да сложи по време на сватбената церемония, като пришиваха фина дантела към краищата с опитните си ръце. Третата бродираше със сърма новия герб на Маклейн върху чифт меки кожени ръкавици на Бронуин.

Зад тях до огъня две млади момичета се бяха свили върху кадифените възглавници. По-голямата тананикаше и свиреше на лира. Тя галеше струните и подпяваше за акомпанимент, а по-малката й приятелка отмерваше такта с дайре и поддържаше по-ниския втори глас на песента. В краката им похъркваше миролюбиво дебела оранжева котка и само опашката й мърдаше едва-едва, сякаш за да покаже, че е все още жива.

Младоженките са винаги красиви, особено ако са дъщери на благородници. Бронуин де Морган не правеше изключение. Но сред всички дами, които този следобед бяха в стаята, би било трудно да се намери някоя с по-изискано възпитание или характер от лейди Маргарет Маклейн.