Поражението на дерините

„Отгатни защо, защоДерините намаляват?Отгатни защо и какТоз грифон ще тъне в мрак?Дерините ще убиемИ грифона ще затрием!Правилно си отгадал.Питай, докато си цял“

Когато Гуидиън свърши песента, Морган седна в стола си и преплете пръсти, а очите му потъмняха под полупритворените клепачи. За миг остана неподвижен, докато сивите му очи гледаха втренчено певеца, а после промълви с тих глас:

— Има ли още?

Трубадурът вдигна рамене.

— Има и други думи, господарю, и други варианти. Но при тях поезията е по-слаба, а смисълът им, боя се да кажа, отразява същия язвителен хумор. Може би ще проявите интерес към „Балада за херцог Кирала“.

— Херцог Кирала?

— Да, милорд. Той очевидно е подлец във всички значения на думата: богохулник, еретик, лъжец, мамещ поданиците си. За щастие, песента оставя някаква надежда за бедните потиснати хора. Бих добавил, че името Кирала е твърде известно, ако се чете отзад напред: К-И-Р-А-Л-А А-Л-А-Р-И-К. Все пак думите са малко по-добри от предишните.

Той наново, изсвири уводния акорд, подготвяйки настроението за бавна, сънлива, почти църковна мелодия.

„Лорд Кирала сгреши докрай пред Висшия Отец.Затуй грифонът ще свалим от синьото небе.

С богатства, злато и пари ни лъга досега.За всичките му зли дела Уорън ще мъстиДеца на Коруин, напред срещу тирана зъл.Да спрем греховния му път и да спасим света!Не можем ние да търпим злините му безчет.Срещу фалшива вяра — мъст, срещу врага — напред.Защото идва съден ден, за Карала — позор.Начело със Уорън ний ще вдигнем бунт и глас.

Зловещият грифон заспа, а ние сме добре.Напред герои, бог е с нас, а Кирала да мре“

— Да — измърмори Морган, когато трубадурът свърши. — Откъде, по дяволите, успя да изкопаеш това нещо, Гуидиън?

— В една кръчма, милорд — отвърна трубадурът с кисела усмивка. — А на първата песен ме научи един окъсан уличен певец близо до Вратата на свети Матей. Доволен ли сте, милорд, от това, което ви донесох?

— Не мога да кажа, че съм доволен от съдържанието, но съм доволен, че ми го каза. Много ли такива песни се пеят според теб?

Гуидиън сложи внимателно лютнята върху тапицираната седалка до себе си и се облегна на рамката на прозореца с ръце събрани на тила.

— Трудно е да се каже, милорд. Аз бях навън само за няколко часа, но чух няколко варианта от двете песни, а може да има и други песни, съвсем различни, които не съм чул. Ако милорд иска да чуе съвета на един разказвач на легенди, трябва да се борите срещу тези песни с други песни. Искате ли да опитам да измисля нещо полезно?

— Не мисля, че точно сега това ще е разумно — каза Морган. — А какво точно…

На вратата се почука тихичко и Морган вдигна ядосано глава, и извика:

— Влез!

Вратата се отвори и се показа Робърт, с израз на открито несъгласие.

— Лорд Радър де Корби иска да ви види, ваша милост.

— Добре, въведи го.

Робърт отстъпи настрана и в стаята влязоха в редица по двама няколко души, облечени в морскосините униформи на Хорта на Орсал. След тях се вмъкна и достолепният Радър де Корби, извънреден посланик на Хорта на Орсал. Морган остана на мястото си и се усмихна, когато двойната редица се раздели и се нареди пред него, а Радър пристъпи напред и се поклони.

— Херцог Аларик — избоботи посланикът с глас, несъответстващ на дребния му ръст. — Нося ви поздрави и привети от Негово хортско величество. Той се надява, че вие сте добре.

— Наистина съм добре, Радър — отвърна Морган и възторжено раздруса ръката му. — А как се чувства старият морски лъв?

Радър се затресе от смях.

— Семейството му току-що бе благословено с още един наследник, а самият Орсал се надява, че вие скоро ще имате възможност да го посетите и да го видите лично — посланикът хвърли поглед към Гуидиън и Робърт и продължи. — Той иска да обсъдите заедно някои въпроси по правото на навигация и по отбраната, затова се надява, че ще доведете със себе си и военни съветници. Нали разбирате, пролетта наближава.

Морган кимна с разбиране. Хортът на Орсал и херцогът на Коруин контролираха водните пътища от Двете реки до морето. Тези пътища добиваха изключително значение, в случай че Уенсит от Торънт решеше да нахлуе по брега. След няколко седмици Морган щеше да замине с армията си, така че трябваше да се договорят много въпроси с Орсал, за да се осигурят морските подходи към Коруин в негово отсъствие.