Поражението на дерините

Лейди Маргарет беше третата съпруга на херцог Джеърд. Два пъти овдовявалият лорд бе мислил, че никога повече няма да изпита любов, след като втората му жена Вера — майката на Дънкан, бе починала. Почти не помнеше първата си съпруга, херцогинята Илейн, която бе живяла само ден след раждането на Кевин, първородния син на Джеърд. Но съпружеският му живот с лейди Вера, за която се ожени три години по-късно, бе продължителен и щастлив — двадесет и шест години радост във време, когато дворцовите бракове рядко биваха нещо повече от любезни връзки по целесъобразност, по правило далеч от романтиката на любовта.

Вторият брак бе донесъл нови деца в семейството — първо Дънкан, после една дъщеря, починала като дете, а след това Аларик и Бронуин Морган, когато настойничеството им премина към Джеърд след смъртта на братовчед му Кенет, бащата на децата.

Но преди четири години всичко свърши. Лейди Вера заболя от непозната изтощителна болест, която изсуши силите й и я направи безпомощна. Дори силите й на дерини (защото тя бе изцяло дерини, сестра на майката на Морган, но никой не знаеше това) не успяха да попречат на живота й да изтлее.

А след това се появи лейди Маргарет — жена без особена физическа красота, бездетна вдовица на четиридесет години, която никога нямаше да рода на Джеърд още един наследник. Но тя имаше нежна душа и му даде това, от което той имаше най-голяма нужда — научи го отново да обича.

Същата тази дама сега се грижеше за подготовката на сватбата на Бронуин, сякаш беше собствената й дъщеря, наглеждайки обслужващите момичета и контролирайки всичко със строго майчино око.

Дънкан бе избрал безбрачието, така че само Кевин и съпругата му можеха да продължат рода на Маклейн. Нямаше да има повече дъщери Маклейн, родени или омъжени в това семейство, докато Бронуин не роди наследници. Затова подготовката на сватбата бе продължителна.

Маргарет погледна под око към Бронуин и се усмихна, а после се запъти към покрития с резба дървен скрин и го отвори с ключе от украсената със скъпоценни камъни верижка, висяща на кръста й. Започна да се рови по полиците, а Бронуин взе бродираната рокля от розова коприна и я сложи върху себе си, после замислено отиде до голямото огледало в ъгъла на стаята, за да се види.

Бронуин де Морган бе красива жена. Висока и слаба, с гъста златиста коса, падаща гладко по гърба й, тя бе събрала най-хубавите качества на своята майка-дерини лейди Елис. Широките очи върху овалното й лице бяха бледо сини, почти сиви, ако настроението й се променяше. Розовата рокля, която държеше пред себе си, подчертаваше бледия, безукорен цвят на лицето, а бузите и устните й бяха като цъфнали рози.

За момент тя огледа внимателно отражението си, преценявайки ефекта, който дрехата трябваше да произведе, после кимна одобрително и я постави върху леглото до сватбената си рокля.

— Тази ми харесва за бала вечерта след пристигането ни в Кулди, какво мислите вие, лейди Маргарет? — попита тя и оглади гънките на роклята, поглеждайки към Маргарет, за да види какво прави в момента. — Кевин я е виждал и преди, но това няма значение.

Маргарет взе от полицата на скрина една златна, покрита с кадифе кутия, и я занесе при Бронуин. Беше около тридесет сантиметра широка и към педя висока, и тя я подаде на Бронуин с нежна усмивка.

— Това нещо Кевин също е виждал преди, мила моя — каза тя внимателно, наблюдавайки реакцията на девойката, която започна да я отваря. — То е от много години в семейство Маклейн. Иска ми се да вярвам, че дава късмет на жените, които го носят.

Бронуин повдигна капака и се захласна. На фона на поставка от черно кадифе блестеше ярко висока натежала от диаманти тиара, хвърляйки отблясъци като искрящ огън върху простия син халат на Бронуин.

— Прекрасна е! — прошепна Бронуин, внимателно постави кутията върху леглото и извади тиарата. — Това е сватбената корона на рода Маклейн, нали?

Маргарет кимна.

— Защо не я пробваш? Иска ми се да видя как ще върви с воала. Марта, моля те да донесеш воала.

Лейди Марта и компаньонката й донесоха воала, а Бронуин застана отново пред огледалото и се взря в отражението на тиарата в ръцете си. Маргарет и Марта наметнаха недовършения воал върху златистата коса на Бронуин и го занагласяваха, докато най-сетне харесаха как пада надолу. След това Маргарет взе тиарата и я постави нежно върху воала.

Лейди Марта й подаде малко огледало, за да може да види гърба, но когато Бронуин се обърна, видя с изненада, че до вратата се бяха изправили двама мъже. Единият беше бъдещият й свекър, херцог Джеърд, а другият бе почти непознат.

— Изглеждаш абсолютно очарователна, скъпа моя — похвали я Джеърд, пристъпвайки усмихнато към нея. — На мястото на Кевин щях да те отвлека още преди години, без да се съобразявам със завещанието на майка ти.

Бронуин приведе неволно очи, а после изтича към Джеърд и го обви във възторжена прегръдка.

— Лорд Джеърд, вие сте най-прекрасният мъж на света, след Кевин, естествено.