Принц с часовников механизъм

Шарлот не знаеше какво да каже. Това не бе Уил, когото познаваше.

Той бе решителен, целенасочен, очите му излъчваха енергия и сила.

Мълчанието на Хенри бе израз единствено на изненадата му. Уил кимна,

възприемайки това като съгласие.

— Прекрасно — каза той. — Ще кажа на Софи да извика

останалите.

И той излезе от стаята.

Шарлот погледна към съпруга си, мислите за новината, която

искаше да му съобщи, се изпариха от главата й.

— Това Уил ли беше? — каза тя най-после.

Хенри повдигна рижата си вежда.

— Вероятно е бил похитен и след това заменен с някой автоматон

— предположи той. — Възможно е…

На Шарлот не й оставаше нищо друго, освен да се съгласи с него.

Теса мрачно дояде сандвичите и допи чая, ядосвайки се, че не може

да спре да си пъха носа там, където не й бе работа. След това облече

синята си рокля, което, без помощта на Софи, се оказа доста трудна

задача. Погледни се само, помисли си тя, от няколко месеца имаш слугиня

и вече напълно си се разглезила. Не можеш да се облечеш сама, не можеш

да спреш да се вреш там, където не те искат. Скоро ще имаш нужда от

някого, който да те храни с лъжичка, иначе ще умреш от глад. Тя направи

гримаса на самата себе си в огледалото и седна пред тоалетката си, после

взе сребърната си четка и я прокара по дългата си кестенява коса.

В този момент някой почука на вратата. Дано да е Софи, помисли си

Теса, надявайки се, че ще може да й се извини. Е, добре, ще си получи

извинението. И тя хвърли четката и се втурна да отвори.

Както веднъж, когато бе очаквала Джем и бе разочарована от

появата на Софи, така и сега, очаквайки Софи, тя се изненада да види

Джем, застанал на прага. Бе облечен със сиво вълнено палто и сиви

панталони, на фона, на които сребристата му коса изглеждаше почти

бяла.

— Джем? — каза тя учудено. — Наред ли е всичко?

Сивите му очи се плъзнаха по лицето й, по дългата й спусната коса.

— Изглеждаш така, сякаш очакваш някой друг.

— Да, Софи — въздъхна Теса и отмахна някакъв заблуден кичур

зад ухото си. — Страхувам се, че я обидих. Навикът ми да говоря, преди

да помисля, отново ми изигра номер.

— О, това ли било — отвърна Джем, с необичайна за него липса на

интерес. Обикновено той би попитал какво е казала на Софи, след което

да я увери, че ще й помогне да измисли нещо, за да получи прошката й.

Обичайният му интерес към всичко този път се бе изпарил, обезпокоено

си помисли Теса; освен това бе твърде блед и погледна зад нея, сякаш

искаше да се увери, че е сама в стаята. — Мога ли… сега… да говоря с теб

насаме. Теса? Добре ли си вече?

— Зависи от това, какво искаш да ми кажеш — каза тя със смях, но

когато не срещна усмивката му, почувства, че нещо не е наред. — Джем,

всичко наред ли е? Уил…

— Не става въпрос за Уил — каза той. — Той със сигурност и без

съмнение е абсолютно добре. Става въпрос за… Е, добре, сигурно вече се

досещаш, че става въпрос за мен. — Той хвърли поглед нагоре и надолу

към коридора. — Мога ли да вляза?

Теса за момент си помисли какво би казала леля Хариет за момиче,

което разрешава на момче, с което не е обвързана, да влиза в стаята й,

когато там няма никой друг. Но леля Хариет също е била влюбена,

помисли си Теса. Толкова влюбена, че да позволи на годеника си да

направи… така, че да я остави сама и с дете. Леля Хариет, дори и да бе

жива, не би имала право да говори. Освен това етикетът бе различен за

ловците на сенки.

Тя отвори широко вратата.

— Да, заповядай.

Джем влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. Пристъпи към

камината и се облегна на нея; след това, решавайки, че не се чувства

удобно така, прекоси стаята и застана срещу Теса.

— Теса — каза той.

— Джем — отвърна му тя, имитирайки сериозния му глас, но този

път не се усмихна. — Джем — отново повтори тя, по-тихо. — Ако става

въпрос за здравето ти, за болестта ти, моля те, кажи ми. Ще направя

всичко, каквото е по силите ми, за да ти помогна.

— Не става въпрос за болестта ми — отвърна той. След това си пое

дълбоко дъх. — Знаеш, че не успяхме да открием Мортмейн — каза. —

След няколко дни Институтът ще бъде в ръцете на Бенедикт Лайтууд.

Той със сигурност ще разреши Уил и аз да останем тук, но не и ти, а и

нямам желание да живея в място, управлявано от него. Още повече, че

Уил и Гейбриъл ще се изтрепят още в първата минута. И това ще бъде

краят на сплотената ни компания; Шарлот и Хенри ще си намерят друго

жилище, не се и съмнявам в това, Уил и аз вероятно ще заминем за

Идрис, когато станем на осемнайсет, а Джеси — предполагам, че това,

което ще стане с нея, ще зависи от присъдата на Клейва. Няма да можем

обаче да те вземем с нас в Идрис. Ти не си ловец на сенки.

Сърцето на Теса заби учестено. Тя се отпусна върху края на леглото

си. Изведнъж й прилоша. Спомни си подмятането на Гейбриъл, че

семейство Лайтууд ще намерят "работа" за нея; след като бе присъствала