Принц с часовников механизъм

Уил, дължеше го повече на себе си, отколкото на Джем, и трябваше да

направи всичко възможно, за да я унищожи.

Протегна бавно ръка и взе медальона от ръката на Джем. Той

увисна върху златната верижка, хладен като вода, и се задържа в ямката

на шията й над мястото, където висеше ангелът с часовников

механизъм. Когато закопча верижката и отпусна ръце надолу, видя, че

надеждата в очите му лумва като ярък пламък на неподозирано щастие.

Почувства се така, сякаш някой бе докоснал гърдите й и бе отключил

ковчежето, в което се намираше сърцето й, изливайки нежност, подобно

на свежа кръв, във вените й. Никога досега не бе усещала толкова

всепоглъщащ и неудържим порив да защити друг човек, да го обгърне с

ръце и да прегърне силно само него, далеч от целия свят.

— В такъв случай, да — каза тя. — Да, ще се омъжа за теб, Джеймс

Карстерс. — Да.

— О, господи, благодаря ти — каза той, въздишайки. — Благодаря

ти, господи. — И той зарови глава в скута й, обгръщайки с ръце талията

й. Тя се наведе над него, галейки раменете му, гърба му, сребристата му

коса. Сърцето й биеше срещу коленете му. Някаква малка частица вътре

в нея изтръпна от изумление. Никога не си бе представяла, че може да

направи някого толкова щастлив. При това, без да използва магическите

си умения, а само чисто човешките.

В този момент някой почука на вратата. Теса се изправи бързо на

крака и се отправи към вратата, спирайки се за момент, за да оправи

косата си, надявайки се, че ще успее да се успокои, преди да е отворила.

Този път наистина бе Софи. Неспокойният й вид издаваше, че не бе

дошла по собствено желание.

— Шарлот ви вика в гостната, госпожице — каза тя. — Господарят

Уил се завърна и тя иска всички да се съберете. — Тя хвърли поглед

край Теса и погледът й мрачно се стрелна напред. — Вие също,

господарю Джем.

— Софи… — започна Теса, но Софи вече се бе обърнала и бързо бе

тръгнала, бялото й боне подскачаше. Теса стисна топката на вратата,

гледайки след нея. Софи бе казала, че няма нищо против чувствата на

Джем към Теса и Теса знаеше, че причината за това е Гидеон. И все пак…

Усети как Джем се приближи зад нея и плъзна ръце в нейните.

Пръстите му бяха тънки; тя ги стисна в своите и въздъхна. Това ли

означаваше да обичаш някого? Да можеш да разделиш с него всеки товар

и той да е в състояние да те успокои само с една дума или докосване? Тя

облегна глава на раменете му и го целуна по слепоочието.

— Ще кажем на Шарлот в първия удобен момент — каза той, — а

после и на останалите. Когато съдбата на Института бъде решена…

— Прозвуча така, сякаш не те е грижа какво ще се случи с него —

каза Теса. — Няма ли да ти липсва? Това място е било твой дом.

Пръстите му леко погалиха китката й, карайки я да потрепери.

— Моят дом сега си ти.

19

Ако метежът успее

Защо ли метежът е все неуспешен?

Остава си просто копнеж…

Защото успее ли,

кой ще посмее да каже за него метеж?

Сър Джон Харингтън

Софи поддържаше огъня в камината на гостната силен и в стаята

бе топло, дори задушно. Шарлот седеше зад бюрото, а Хенри — на стола

до нея. Уил се бе изтегнал в едно от креслата с десен на цветя, недалеч до

огъня. До него имаше сребърен сервиз за чай и той държеше чаша в

ръка. Когато Теса влезе в гостната, той се изправи толкова рязко, че част

от чая се разплиска върху ръкава му; той остави чашата си, без да

откъсва очи от нея.

Изглеждаше изтощен, сякаш се бе разхождал цяла нощ. Все още бе с

палтото си от тъмносиня вълна с червена копринена подплата и

крачолите на черните му панталони бяха изцапани с кал. Косата му бе

влажна и разчорлена, лицето — бледо, устата му изглеждаше тъмна в

сянката на наболата му брада. Но когато видя Теса, очите му светнаха

като фенери, в мига, в който фенерджията ги е запалил. Цялото му лице

се измени и той впери поглед в нея с такъв неизразим възторг, че Теса се

спря поразена, а Джем се блъсна в нея. Тя просто не можеше да откъсне

погледа си от Уил; той сякаш бе привлякъл към себе си погледа й и тя

отново си спомни за съня, който бе сънувала миналата нощ, и в който

той я успокояваше в лечебницата. Дали бе в състояние да забележи

спомена за него върху лицето й? Затова ли я гледаше така?

Джем надзърна иззад рамото му.

— Здравей, Уил. Сигурен ли си, че идеята да прекараш цялата нощ

навън в дъжда, при условие че още не си се излекувал напълно, е много

добра?

Уил откъсна погледа си от Теса.

— Абсолютно сигурен — отсече той. — Трябваше да се поразходя,

за да избистря ума си.

— И избистри ли го?

— Да, като кристал е — отвърна Уил, впервайки отново поглед в

Теса и отново се случи същото. Погледите им сякаш се вкопчиха един в

друг и тя трябваше да откъсне очи от него, да пресече стаята и да седне

на дивана до бюрото, където Уил не бе в обсега на зрението й. Джем се

приближи и седна до нея, но не протегна ръка към ръката й. Тя се

чудеше какво щеше да се случи, ако просто обявят това, което току-що се

бе случило: " Ние двамата смятаме да се женим" .