Принц с часовников механизъм

на бала в къщата им, не можеше да си представи нищо по-лошо от това.

— Разбирам — каза тя. — Но къде ще отида аз? Не, не ми

отговаряй; знам, че това не е твоя отговорност. Все пак ти благодаря, че

ми обясни всичко това.

— Теса…

— Вие всички бяхте достатъчно любезни — каза тя, —

разрешавайки ми да остана да живея тук, въпреки че това не се

харесваше на Клейва. Време е вече да си намеря друго място.

— Твоето място е с мен — каза Джем. — Както винаги е било.

— Какво имаш предвид?

Той пламна, по бледото му лице изби червенина.

— Ето какво имам предвид — каза той. — Теса Грей, ще ми окажеш

ли честта да станеш моя жена?

Теса изненадано подскочи.

— Джем!

Те се гледаха един друг известно време. Най-после той заговори,

опитвайки се гласът му да прозвучи възможно най-небрежно, но

всъщност бе доста дрезгав.

— Това не беше "не", надявам се, но не беше и "да".

— Шегуваш се, нали?

— Изобщо не се шегувам.

— Не можеш да го направиш, аз не съм ловец на сенки. Ще те

изгонят от Клейва…

Той пристъпи към нея, в очите му се четеше нетърпение.

— Може и да не си точно ловец на сенки. Но не си и мунданка, а

най-вероятно не си и долноземка. Ситуацията ти е уникална, така че

нямам представа какво ще направи Клейвът. Във всеки случай обаче не

могат да забранят нещо, което не е забранено от Закона. Ще трябва да

обмислят твоя… нашия… конкретен случай, а това ще отнеме месеци.

Междувременно няма как да попречат на годежа ни.

— Виждам, че си сериозен — устата й бе пресъхнала. — Джем, това

е наистина невероятно мило от твоя страна. Вярвам ти. Оценявам

постъпката ти. Но не мога да приема саможертвата ти.

— Саможертва ли? Теса, аз те обичам. Искам да се оженя за теб.

— Аз… Джем, ти си не само мил, но и самопожертвувателен. Как

мога да съм сигурна, че не го правиш единствено заради мен?

Той бръкна в джоба на жилетката си и извади оттам нещо гладко и

кръгло. Беше медальон от млечнозелен ахат, с гравирани върху него

китайски йероглифи, които тя не можеше да прочете. Подаде й го с

разтреперана ръка.

— Бих могъл да ти дам семейния ни пръстен — каза той. — Но се

предполага, че трябва да ми го върнеш, когато изтече годежът, и тогава

да си разменим руни. Искам да ти дам нещо, което да остане твое

завинаги.

Тя поклати глава.

— Не бих могла…

Той я прекъсна:

— Баща ми го е дал на майка ми, когато са се оженили. Надписът е

от И Дзин, Китайската книга на промените. Означава, че когато двама

души слеят душите си в едно, заедно те могат да разтрошат дори

желязото и бронза.

— И ти мислиш, че душите ни са едно цяло? — попита Теса, с

изтънял глас.

Джем коленичи в краката й и я погледна в очите. Видя го такъв,

какъвто бе при моста „Блекфрайърс", красива сребърна сянка, изправена

срещу тъмнината.

— Не умея да се обяснявам в любов — каза той. — Не мога да ти

кажа дали се влюбих в теб в първия момент, в който те видях, или във

втория, третия или четвъртия. Но си спомням мига, в който ти мина

покрай мен и аз забелязах, че всичко друго на света престава да

съществува, когато съм с теб. Че ти си в центъра на всичко, което правя,

чувствам или мисля.

Изумена, Теса бавно поклати глава.

— Джем, никога не съм си представяла…

— Любовта има невероятна сила и енергия — каза той. — Това е

значението на този надпис. Заложено е и в сватбената церемония на

ловците на сенки. За любов, силна като смъртта. Не си ли забелязала

колко съм добре през последните седмици, Теса? Не се чувствам толкова

болен, не кашлям толкова. Чувствам се по-силен, необходимо ми е много

по-малко количество от дрогата — и всичко това е заради теб. Защото

любовта ми към теб ми помага.

Теса го гледаше. Възможно ли бе това, не се ли случваше само в

приказките? Слабото му лице сияеше; бе ясно, че вярваше във всичко

това безусловно. И това го караше да се чувства по-добре.

— Ти спомена саможертва, но това, което ти предлагаш, не е

саможертва. Аз те моля да проявиш саможертва — продължи той. —

Мога да ти предложа живота си, но той ще е кратък. Мога да ти предложа

сърцето си, но нямам представа колко дълго още ще бие. Но те обичам

достатъчно, за да се надявам, че няма да решиш, че проявявам егоизъм,

когато се опитвам да направя остатъка от живота си — колкото и да

продължи той — щастлив, като го прекарам с теб. Искам да съм женен за

теб, Теса. Искам го повече от всичко друго на света — той погледна към

нея през завесата от сребриста коса, падаща върху очите му. — В случай

— смутено рече — че ти също ме обичаш.

Теса погледна към него, коленичил пред нея с медальона в ръка, и

най-после разбра какво имаха предвид хората, когато казваха, че можеш

да видиш сърцето на някого в очите му — очите на Джем, сияещите му,

изразителни очи, които винаги бе смятала за красиви, бяха пълни с

любов и надежда.

А и защо да не се надява? Бе му дала всички основания да смята, че

го обича. Бе му дала приятелството си, доверието си, вярата си,

благодарността си, дори страстта си. И какво от това, че някаква малка

частица от нея бе останала заключена и не се бе отказала напълно от