Принц с часовников механизъм

Но Джем имаше право; моментът не бе подходящ за това. Шарлот,

подобно на Уил, изглеждаше така, сякаш не бе спала цяла нощ; кожата й

имаше нездрав жълтеникав оттенък, около очите й се бяха образували

тъмни кръгове. Хенри, седнал близо до нея, бе сложил ръцете си върху

нейните и я гледаше с безпокойство.

— Вече всички сме тук — енергично подхвана Шарлот и за момент

на Теса й се прииска да отбележи, че Джесамин не бе с тях, но не го

направи. — Както може би си спомняте, наближава краят на

двуседмичния период, определен от Консула Уейланд. Ние не успяхме да

открием къде се намира Mopтмейн. Брат Енох ни каза, че Мълчаливите

братя са изследвали тялото на Натанаил Грей, но не са могли да

установят нищо, и тъй като е мъртъв, няма как да разберем нещо повече.

Тъй като е мъртъв. Теса си помисли за Нат, такъв, какъвто си го

спомняше, когато бяха малки и гонеха водни кончета в парка. Той падна

в изкуственото езерце и тя и леля Хариет — майка му — му помогнаха да

излезе оттам; ръцете му бяха станали хлъзгави от водата и от зелената

водна растителност. Тя си спомни ръката му, която се бе изплъзнала от

нейната в склада за чай, лепнеща от кръв. Не знаеш всичко, което съм

сторил, Теси.

— Можем да докладваме на Клейва това, което знаем за Бенедикт.

— Шарлот видя как Теса направи усилие да се концентрира върху

разговора, който водеха в момента. — Това изглежда разумно.

Теса преглътна.

— А това, което ни каза Джесамин? Че ще се превърнем в

марионетки в ръцете на Мортмейн, ако го направим?

— Нямаме избор — отвърна Уил. — Не можем просто да предадем

ключовете от Института на Бенедикт Лайтууд и жалките му потомци. Те

са Мортмейн. Бенедикт е негова марионетка. Трябва да се опитаме да

направим нещо. В името на Ангела, не разполагаме ли с достатъчно

доказателства? Достатъчно, за да бъде подложен на изпитанието с Меча,

най-малкото.

— Когато опитахме да въздействаме с Меча върху Джесамин, се

оказа, че в мозъка й има блокажи, поставени от Мортмейн — уморено

рече Шарлот. — Мислиш ли, че е толкова неблагоразумен, че да не

предприеме същите мерки и спрямо Бенедикт? Ще изглеждаме като

глупаци, ако Мечът не може да изтръгне нищо от него.

Уил прокара ръце през черната си коса.

— Мортмейн очаква от нас да се обърнем към Клейва — каза той.

— И е подготвен за това. Вече се отърва от сподвижниците, които не са

му нужни повече. Де Куинси, например. Лайтууд не е незаменим и го знае

— забарабани той с пръсти по коленете си. — Смятам, че ако се обърнем

към Клейва, със сигурност ще предотвратим избирането на Бенедикт за

ръководител на Института. Само че част от Клейва се намира под негово

влияние; знаем за някои от членовете му, но не за всички. Работата е

там, че не знаем на кого можем да се доверим и на кого не. Институтът е

в сигурни ръце с нас и ние не можем да допуснем да ни го отнемат. Къде

на друго място Теса би се чувствала защитена?

Теса премигна.

— Аз ли?

Уил изглеждаше изненадан от това, което току-що бе казал.

— Имам предвид, че си неразделна част от плана на Мортмейн. Той

винаги те е искал. Винаги се е нуждаел от теб. Не трябва да го оставяме

да се добере до теб. Без съмнение ти ще си изключително мощно оръжие

в неговите ръце.

— Всичко това е вярно, Уил, и аз, разбира се, трябва да се обърна

към Консула — каза Шарлот. — Но като редови ловец на сенки, а не като

ръководител на Института.

— Но защо, Шарлот? — попита Джем. — Ти прекрасно се справяш с

работата си…

— Така ли? — попита тя. — За втори път не забелязах, че под

покрива ни се е приютил шпионин; Уил и Теса ме пренебрегнаха като

ръководител, за да отидат на партито на Бенедикт; планът ни да

заловим Нат, за който не казахме на Консула, се обърка и ни остави без

изключително важен свидетел…

— Лоти… — Хенри сложи ръка на рамото на съпругата си.

— Не съм достатъчно компетентна за това място — каза Шарлот.

— Бенедикт беше прав… Ще се опитам, естествено, да убедя Клейва, че е

виновен. Някой друг ще управлява Института. Не Бенедикт, надявам се,

но няма да съм и аз, все пак.

Нещо изтрополя.

— Госпожо Брануел… — Софи бе пуснала ръжена и се бе обърнала

към тях. — Не можете да напуснете, госпожо. Просто не можете.

— Софи — с разбиране отвърна Шарлот, — където и да отидем,

където и да се установим Хенри и аз, ще те вземем…

— Не е това — тихо промълви Софи, а погледът й обходи стаята. —

Госпожица Джесамин… Тя беше… искам да кажа, тя каза истината. Ако се

обърнете към Клейва, ще заиграете по свирката на Мортмейн.

Шарлот я погледна озадачено.

— Защо мислиш така?

— Не знам… не знам точно. — Софи бе забила поглед в пода. — Но

знам, че е така.

— Софи? — в гласа на Шарлот се долавяха подозрителни нотки и

Теса разбра какво си бе помислила: дали сред тях нямаше още един

шпионин, дали не се бе появила още една змия в градината им? Уил,

който си бе помислил същото, се наведе напред с широко отворени очи.

— Софи не лъже — неочаквано се обади Теса. — Знае това, защото,

защото чухме Гидеон и Гейбриъл да си говорят за това в залата за

тренировки.

— И едва сега решихте да обелите дума за това? — повдигна вежди

Уил.