Принц с часовников механизъм

Внезапно, вбесена от думите му, Теса му се сопна:

— Замълчи, Уил. Ако ти…

— Излизах с него — отривисто я прекъсна Софи. — С Гидеон

Лайтууд. Виждах се с него в свободните си дни — тя бе пребледняла като

призрак. — Той ми каза. Чул е как баща му се надсмива над това. Знаят,

че Джесамин е разкрита. Надяват се, че ще се обърнете към Клейва. Не ви

го казах, защото не смятахте да се обръщате към Клейва, така че аз…

— Излизала си с него? — не можеше да повярва Хенри. — С Гидеон

Лайтууд?

Софи гледаше към Шарлот, която бе вперила в нея широко

отворени очи.

— Знам и с какво Мортмейн държи господин Лайтууд — каза тя. —

Гидеон едва сега е разбрал. Баща му не знае, че е разбрал.

— За бога, момиче, не ни дръж повече в напрежение — каза Хенри,

който изглеждаше също толкова шокиран, колкото и жена си. — Казвай,

за бога.

— Демонска шарка — отвърна Софи. — Господин Лайтууд я е

пипнал преди години и тя ще го убие след няколко месеца, ако не се

сдобие с лекарството за нея. Мортмейн му е обещал да му го намери.

Вдигна се невероятна глъчка. Шарлот се хвърли към Софи; Хенри

извика след нея; Уил скочи от стола си и започна да танцува в кръг. Теса

не се помръдна от мястото си, смаяна, а Джем остана до нея. В този

момент Уил започна да пее колко прав се е оказал за демонската шарка.

О, шарка демонска, кажи

къде ли ми се залепи!

Някой трябва да е бродил в нощта,

из мрачните бордеи на града;

а друг е уморен и спи…

О, шарка демонска! Кошмар!

Аз имах си я ей така…

Не болестта бе, тъпанар,

а тази песничка една…

Че аз бях прав, ти — не позна!

— Уил — опита се Шарлот да го надвика. — ОТКАЧИ ЛИ? ЩЕ

ПРЕСТАНЕШ ЛИ С ТАЗИ АДСКА ВРЯВА! Джем…

Джем стана, отиде до Уил и запуши устата му с ръка.

— Обещаваш ли да замълчиш? — изсъска той в ухото на приятеля

си. Уил кимна, сините му очи блестяха. Теса го гледаше изумена;

всички го гледаха изумено. Бяха го виждали в най-различна светлина —

весел, озлобен, надменен, ядосан, състрадателен, но никога безразсъден.

Джем махна ръката си от устата му.

— Е, добре тогава.

Уил се отпусна на пода, опря гръб върху стола и вдигна ръце

нагоре.

— Демонската шарка е навред! — оповести той и се прозя.

— О, боже, сега седмици наред ще слушаме шеги за шарката — каза

Джем. — Няма отърване.

— Не може да е истина — каза Шарлот. — Значи това било —

демонска шарка?

— Как можем да сме сигурни, че Гидеон не е излъгал Софи? — меко

попита Джем. — Съжалявам, Софи, съжалявам, че трябва да го кажа, но

на Лайтууд не може да им се има вяра…

— Видях лицето на Гидеон, когато разговаряше със Софи — каза

Уил. — Теса ми каза, че Гидеон си пада по нашата госпожица Колинс, и

като се замисля, ми се струва, че това май е така. А един влюбен мъж,

един влюбен мъж би казал всичко. Би предал всекиго — бе вперил очи в

Теса, докато говореше. Тя отклони поглед; но не можа да се удържи.

Погледът й отново бе привлечен към него. Начинът, по който я гледаше

с тези негови сини очи, сякаш бяха късове небе, които се опитваха без

думи да й кажат нещо. Но какво, за бога…?

Дължеше му живота си, внезапно си помисли тя. Може би очакваше

да му благодари. Но тя не бе успяла, не бе имала време! Реши, че трябва

да му благодари при първа възможност.

— Освен това на партито в скута на Бенедикт бе седнала една жена

демон и той я целуваше — продължи Уил, отклонявайки погледа си от

нея. Имаше змии вместо очи. И можеше да има всеки мъж, предполагам.

Така или иначе, единственият начин да пипнеш демонска шарка е да си в

непристойна връзка с демон, така че…

— Нат ми каза, че господин Лайтууд има предпочитания към жени

демони — каза Теса. — Съмнявам се, че жена му е знаела затова.

— Чакайте — бе Джем, който внезапно подскочи. — Уил, какви са

симптомите на демонската шарка?

— Доста неприятни — едва ли не с наслада отбеляза Уил. —

Започва с кръгообразни обриви на гърба, които се разпространяват по

цялото тяло, предизвиквайки напуквания и язви по кожата…

Джем въздъхна дълбоко.

— Аз… ще се върна ей сега — каза той. — Само момент. В името на

Ангела…

И той излезе бързо, оставяйки останалите да се взират след него.

— Не смятате, че има демонска шарка, нали? — попита Хенри, без

да се обръща към никого конкретно.

Надявам се, че не, като се има предвид, че преди малко се сгодихме,

понечи да каже Теса, за да види изражението на лицата им, но успя да

потисне порива си.

— О, млъкни, Хенри — каза Уил и понечи да каже нещо, но в този

момент вратата се отвори и в стаята влезе Джем, задъхвайки се. В ръцете

си държеше пергамент.

— Взех това — каза той — от Мълчаливите братя, когато двамата с

Теса ходихме да се видим с Джесамин. — Той погледна малко виновно

към Теса изпод светлата си коса и тя си спомни как си бе тръгнал от

килията на Джесамин, а след това, когато отново се бе появил, имаше