Принц с часовников механизъм

замислен вид. — Това е докладът за смъртта на Барбара Лайтууд. След

като Шарлот ни каза, че баща й не е докладвал на Клейва за Сайлас

Лайтууд, си помислих, че мога да поразпитам Мълчаливите братя за

обстоятелствата около смъртта на госпожа Лайтууд. И да разбера дали

Бенедикт казва истината, твърдейки, че тя е починала от мъка.

— Лъгал ли е? — наведе се напред Теса, заинтригувана.

— Да. Всъщност тя си е прерязала вените. Но това не е всичко — и

той погледна към пергамента в ръцете си. — " Кръгообразен обрив около

лявото рамо, носещ всички отличителни белези на астреола. " Той го

подаде на Уил, който го взе и започна да го разглежда, а сините му очи се

разшириха.

— Астреола — каза той. — Това е демонска шарка. Имал си

доказателство, че демонската шарка съществува, и не си ми казал! И ти

ли, Бруте! — той нави пергамента и удари с него Джем по главата.

— Ох! — Джем мрачно потърка глава. — Терминът не ми говореше

нищо! Помислих си, че става въпрос за някакво леко неразположение. Не

ми изглеждаше като нещо, което може да убие някого. Прерязала си е

вените, но ако Бенедикт е искал да предпази децата от факта, че майка

им се е самоубила…

— В името на Ангела — тихо рече Шарлот. — Не е за учудване, че си

е прерязала вените. Направила го е, защото съпругът й я е заразил с

демонска шарка. Разбрала го е.

Тя се обърна към Софи, която тихо въздъхна.

— Дали Гидеон знае за това?

Софи поклати глава, очите й бяха широко отворени.

— Не.

— Но не са ли били длъжни Мълчаливите братя да кажат на

някого, когато са го установили? — попита Хенри. — Изглежда някак…

безотговорно — подхвърли той, — да не кажат на никого…

— Със сигурност е трябвало да го кажат на някого. Трябвало е да го

кажат на съпруга й. И те несъмнено са го направили, но какво от това?

Бенедикт най-вероятно го е знаел — каза Уил. — Не е било необходимо

да го казва на децата; обривът се появява, когато някой се зарази, те са

били вече големи, за да се заразят от нея. Мълчаливите братя със

сигурност са казали на Бенедикт, той им е отвърнал „какъв ужас!” и

бързо е замаскирал всичко. За да не бъде повдигнато обвинение за

непристойна връзка с демон, са изгорили тялото й и с това се е

приключило.

— А защо Бенедикт все още е жив? — попита Теса. — Би трябвало

болестта да го е убила досега.

— Мортмейн — отвърна Софи. — Давал му е лекарства през цялото

това време, за да забави развитието й.

— Да забави развитието й, но не и да я спре, така ли? — попита Уил.

— Да, той умира, само че по-бавно — отвърна Софи. — Затова е

толкова нетърпелив и ще направи всичко, което Мортмейн поиска от

него.

— Демонска шарка! — прошепна Уил и погледна към Шарлот.

Независимо че бе възбуден, в очите му проблясваше спокойна светлина,

отражение на острия му ум, сякаш бе шахматист, обмислящ

евентуалните плюсове и минуси от следващия си ход. — Трябва

незабавно да влезем във връзка с Бенедикт — каза той. — Шарлот

трябва да погъделичка самолюбието му. Той е абсолютно сигурен, че ще

получи Института. Тя трябва да му каже, че въпреки че Консулът няма да

обяви официалното си решение преди събота, е осъзнала, че именно

Бенедикт трябва да застане начело на Института и че иска да се срещне с

него, за да сключат мир, преди това да се е случило.

— Бенедикт е упорит… — започна Шарлот.

— Но преди всичко е ужасно високомерен — каза Джем. — Винаги е

искал да завладее Института, но също така винаги е искал да те унижи,

Шарлот. И да докаже, че една жена не може да ръководи Института.

Убеден е, че в събота Консулът ще се разпореди Институтът да ти бъде

отнет, но това не означава, че ще пропусне възможността да те унижи

още веднъж.

— С каква цел? — попита Хенри. — Да изпратим Шарлот да го

успокои, но с каква цел?

— Изнудване — отвърна Уил. Очите му горяха от възбуда. —

Мортмейн не е във властта ни, но Бенедикт е, и засега ще трябва да се

задоволим с това.

— Смяташ, че ще се откаже от опитите си да завладее Института?

Няма ли опасност да се опита да го прехвърли на някой от наследниците

си? — попита Джем.

— Не се опитваме да се отървем от него. Искаме само безрезервно

да подкрепи Шарлот. Да оттегли недоверието си и да заяви, че я смята за

компетентна да ръководи Института. Привържениците му няма да имат

ход; Консулът ще бъде доволен. Ние ще запазим Института. И нещо

повече, ще принудим Бенедикт да ни каже какво знае за Мортмейн —

местонахождението му, тайните му, всичко.

Теса колебливо рече:

— Почти съм сигурна, че се страхува повече от Мортмейн,

отколкото от нас, и е повече от ясно, че се нуждае от това, което

Мортмейн му е обещал. В противен случай ще умре.

— Да, ще умре. Но това, което е извършил — непристойната му

връзка с демон, това, че е заразил жена си и е причинил смъртта й — е

преднамерено убийство на ловец на сенки. И не просто убийство, а

убийство, осъществено по демоничен начин. И за това ще получи най-

тежкото наказание.

— Кое наказание може да е по-тежко от смъртта? — попита Теса и