Принц с часовников механизъм

— каза Теса. — Но това не означава, че Мортмейн не знае истината. Трябва да знам каква съм. Това вероятно ще е и ключът към това защо ме иска.

В очите на Джем, когато я погледна, се долавяше тъга, после той отклони погледа си.

— Много добре — каза той. — Уил, как предлагаш да го примамим? Не мислиш ли, че може би познава почерка на Джесамин? Не смяташ ли, че може би си имат някакъв таен сигнал.

— Трябва да накараме Джесамин — каза Уил — да ни помогне.

— Само не предлагай да я измъчваме — в гласа на Джем прозвуча раздразнение. — Вече използвахме Меч на смъртните и тя ни каза всичко, което знаеше.

— С помощта на Меча няма да научим къде се срещат, нито пък кодовете им или галените имена, с които се наричат — каза Уил. — Не разбирате ли? Това е последен шанс за Джесамин. Последен шанс да ни сътрудничи. За да заслужи снизхождението на Клейва и да й бъде простено. Дори Шарлот да запази Института, те едва ли ще ни оставят да се разпореждаме със съдбата на Джесамин. Нищо подобно, съдбата й ще бъде в ръцете на Консула и Инквизитора. И те няма да са особено мили с нея. Но ако направи това за нас, би могла да спаси живота си.

— Не мисля, че я е грижа за живота й — тихо каза Теса.

— Всекиго го е грижа — каза Уил. — Всеки иска да живее.

Джем рязко се отвърна от него и се загледа в огъня.

— Въпросът е кого бихме могли да изпратим да я убеди? — каза Шарлот. — Аз не мога да отида. Тя ме мрази и обикновено ме обвинява.

— Аз мога да отида — каза Хенри, а благото му лице бе загрижено.

— Бих могъл да поговоря с бедното момиче за това колко безразсъдна може да е първата любов и колко бързо каже да посърне пред лицето на грубата действителност.

— Не — категорична бе Шарлот.

— Е, добре, дълбоко се съмнявам, че мечтае да види точно мен — каза Уил. — Вероятно трябва да бъде Джем. Невъзможно е някой да го мрази. Дори и дяволската котка го обича.

Джем въздъхна, вперил поглед в огъня.

— Ще отида в Града на тишината — каза той. — Но искам и Теса да дойде с мен.

Теса го погледна изненадано.

— О, не — каза тя. — Не мисля, че Джесамин ме харесва особено. Тя смята, че съм я предала, представяйки се за нея, и не мога да я обвинявам за това.

— Да — каза Джем. — Но си сестра на Нат. И ако тя го обича, както казваш, би трябвало... — очите му срещнаха нейните. — Ти познаваш Нат. Можеш убедително да говориш за него. Можеш да я накараш да повярва, докато аз не мога.

— Добре тогава — каза Теса. — Ще се опитам.

С това обсъждането приключи; Шарлот отиде да уреди карета, която да дойде от Града на тишината и да ги закара дотам; Мълчаливите братя държаха на това, обясни тя. Хенри се върна в криптата при изобретенията си, а Джем отиде да си вземе шапката и палтото, след като каза тихо нещо на Теса. Останаха само Уил, загледан в огъня, и Теса, която виждайки, че той не се помръдва, изчака, докато вратата не се затвори зад гърба на Джем, и после се приближи и застана между него и огъня.

Той бавно вдигна поглед към нея. Все още бе облечен с дрехите, които носеше миналата нощ, само че бялата му риза бе изцапана с кръв и фракът му бе прокъсан. На бузата му имаше рана, както и под лявото му око.

— Уил. — каза тя.

— Не трябваше ли да тръгнеш с Джем?

— Да, тръгвам след малко — отвърна тя. — Но преди това искам да ми обещаеш нещо.

Погледът му се отмести към огъня; тя виждаше танцуващите пламъци, отразени в зениците му.

— Тогава казвай бързо какво е то. Имам да върша куп важни неща. Възнамерявам да съм в лошо настроение целия следобед, в байроновска меланхолия вечерта, а през нощта да се отдам на разгул.

— Е, тогава ще си в стихията си. Исках само да те помоля да не казваш на никого за случилото се между нас на балкона.

— О, това бе ти — каза Уил, а изражението му бе такова, сякаш току-що си бе спомнил изненадващ детайл.

— Моля те, спести ми това — иронично каза тя, уязвена от думите му. — Бяхме под влиянието на магически прах. Случилото се не означава нищо. Не те обвинявам, така че няма нужда да се държиш гадно. Осен това съвсем не е необходимо някой друг да научава, така че, ако си джентълмен...

— Само че аз не съм.

— Но си ловец на сенки — жлъчно каза тя. — А един ловец на сенки, който се забърква с магьосници, няма бъдеще.

Очите му заблестяха гневно.

— О, ти си можела да бъдеш много заядлива, Тес.

— Обещай ми, че няма да кажеш на никого, дори и на Джем и ще те оставя на мира.

— Имаш думата ми, в името на Ангела — каза той. — Не е нещо, с което бих могъл да се гордея. Само дето не мога да разбера защо толкова държиш да не те заподозрат в липса на добродетелност.

Лицето му пламтеше над нейното.

— Не е и нужно да разбираш — отвърна тя, след което се обърна и излезе от стаята, оставайки го да гледа след нея объркано.

Софи крачеше забързано по „Пикадили“, главата й бе сведена, а очите й гледаха към паважа под краката й. Бе свикнала със сподавения шепот и погледите, вперени в белега й, когато излизаше на улицата; бе усъвършенствала походка, при която лицето й оставаше скрито в сянката на шапката й. Не се срамуваше от белега, но мразеше съжалението в очите на тези, които го видеха.