Принц с часовников механизъм

— Ти я уби — потресено отвърна Теса. — Уби собствената си майка.

— Защото ми е била майка. Защото се е отрекла от мен. Защото се е срамувала от мен. Защото не знам кой е баща ми. Защото е била лека жена — каза Нат с празен поглед. Нат винаги е бил празен. Никога не е бил нищо повече от красива обвивка, а Теса и леля й си бяха въобразявали, че в него има състрадание и отзивчивост, защото искаха да ги видят в него, а не защото той ги притежаваше.

— Защо си казал на Джесамин, че майка ми е била ловец на сенки?

— попита Теса. — Дори и леля Хариет да е била твоя майка, тя и майка ми са били сестри. Леля Хариет би трябвало също да е ловец на сенки, както и ти. Защо си казал такава нелепа лъжа?

На лицето му се появи фалшива усмивка.

— Наистина ли искаш да знаеш? — хватката му стегна шията й, душейки я. Тя се задъхваше и внезапно си помисли за Гейбриъл, който бе казал: "Опитай се да ритнеш противника си в коляното, болката е наистина ужасна”.

Тя вдигна коляно ритна назад, токът на обувката й нацели коляното на Нат, издавайки тъп пукащ звук. Нат изкрещя, а кракът му излезе от строя. Той не я пусна, когато падна, и се завъртя така, че лакътят му притисна стомаха й, докато се търкаляха на пода. Тя се задъхваше, в белите й дробове не бе останал въздух, очите й се напълниха със сълзи.

Отново го ритна, опитвайки се да се измъкне, удари го и по рамото, но той стискаше здраво жилетката й отзад. Копчетата й се посипаха като дъжд, когато той я дръпна към себе си; с другата си ръка я сграбчи за косата, докато тя го блъскаше с ръце и дереше с нокти лицето му. Кръвта, която рукна, представляваше ужасяваща гледка.

— Остави ме да си вървя — задъхано рече тя. — Не можеш да ме убиеш. Магистърът ме иска жива...

— Жива не означава здрава и читава — озъби се той, а кръвта се стичаше надолу по лицето и брадичката му. Той я сграбчи за косата отново и я дръпна към себе си; тя изкрещя от болка и понечи да го ритне, но той бе твърде бърз и успя да избегне удара. Едва поемайки си дъх, тя нададе слаб вик:

— Джем, Уил, Шарлот, Хенри

— къде сте?

— Чудиш се къде са приятелите ти ли? — изправи я той на крака, едната му ръка бе заровена в косата й, а с другата бе сграбчил ризата й.

— Ето един от тях.

Стържещ звук подсказа на Теса, че някой се движи в сянката. Нат завъртя главата й, като я дърпаше за косата.

— Виж — изсъска той. — Време е да разбереш срещу какво се изправяш.

Теса впери поглед натам. Съществото, което изплува от сянката, бе с гигантски размери — около шест метра високо, предположи тя, и бе направено от метал. Нямаше почти никакви сглобки. По всичко изглеждаше, че се движи като самостоятелен пневматичен механизъм, бе цялостно, без ръбове и шевове, и нямаше собствена физиономия.

Долната му част се разделяше на две, наподобявайки крака, всеки от които завършваше със стъпало, издължено в метален шип. Ръцете му бяха подобни, завършваха със закривени нокти, а главата му бе овална и гладка, разцепена само при устата, широка и с нащърбени зъби, подобна на пукнатина в яйце. От главата му се подаваха два спираловидно извити сребърни рога. Между тях пращеше тънка синя линия.

В огромните си ръце то носеше някакво отпуснато тяло, облечено в униформа. В сравнение с огромното туловище на автоматона тя изглеждаше още по-дребна, отколкото бе всъщност.

— Шарлот — изпищя Теса и удвои усилията си да се освободи от Нат, мятайки глава встрани. Кичури от косата и се отскубнаха и полетяха към пода — светлата коса на Джесамин сега бе изцапана с кръв. Нат й отвърна, като я зашлеви толкова силно, че й се привидяха звезди; после я хвана за гърлото, докато все още бе омаломощена, а копчетата на маншетите му се забиха в гръкляна й.

Нат се изкиска злорадо.

— Един от първите образци — каза той. — Изоставен от Магистъра, тъй като е твърде голям и тромав за целите му. Но не и за моите — повиши той глас. — Остави я тук.

Металните ръце на автоматона се разтвориха. Шарлот полетя надолу и се удари с тъп звук в пода. Остана да лежи там неподвижно. От мястото, на което се намираше, Теса не можеше да види дали гръдният й кош се движи или не.

— А сега я смачкай — каза Нат.

Съществото тромаво повдигна острия си метален крак. Теса впи нокти в ръката на Нат, разкъсвайки кожата му.

— Шарлот!

За момент Теса си помисли, че гласът, който изкрещя, бе нейният, само че бе твърде нисък, за да е нейният. Някаква фигура се бе хвърлила напред, иззад автоматона, цялата в черно, блестящата й червена коса стърчеше нагоре от ужас, и ръката си държеше кинжал с тънко острие.

Бе Хенри.

Без да погледне към Теса или Нат, той се хвърли върху автоматона, нанасяйки му дъгообразен удар с камата си. Чу се рязък звук от сблъсъка на метала с метал. Полетяха искри и автоматонът залитна назад. Краката му се подкосиха и той се стовари с трясък върху земята, на сантиметри от неподвижно лежащото тяло на Шарлот. Хенри падна, след това отново се хвърли върху създанието, замахвайки с камата си.