Принц с часовников механизъм

Теса се изправи на крака и се втурна към него, а Нат направи същото. Блъснаха се един в друг, но той бе по-тежък и по-висок и я повлече към пода. Падайки, тя се претърколи както я бе учил Гейбриъл, за да смекчи удара, но шокът я остави почти без дъх. Протегна треперещите си пръсти към устройството, но то се плъзна далеч от нея. Чу Уил да крещи името й, викайки й да го хвърли към него. Тя отново протегна ръка, пръстите й се сключиха около устройството и после Нат я хвана за крака и грубо я дръпна към себе си.

Той е по-едър от мен, помисли си тя. По-силен от мен и по-безжалостен от мен. Но има нещо, което аз мога да направя, а той — не.

И тя се превъплъти.

Мислено установи връзка с ръката му върху глезена си, кожата му докосваше нейната. Установи връзка с истинския, същинския Нат, този, когото познаваше, който бе горе в него и който проблясваше като свещ в тъмна стая. Чу го как си поема дъх и след това превъплъщението я връхлетя, раздирайки кожата й и стопявайки костите й. Копчетата на яката и маншетите й изпукаха, когато стана по-едра, през крайниците й преминаха конвулсии, освобождавайки крака й от хватката на Нат. Тя се претърколи встрани от него, изправяйки се на крака, и видя, че очите му се разширяват съзирайки промяната в нея.

Сега тя бе, като се изключат дрехите й, негово точно копие.

Обърна към автоматона. Той бе замръзнал на мястото си, очаквайки инструкции, а Уил бе все така прилепен за гърба му. Той протегна ръка и Теса му хвърли устройството, мислено благодарейки на Гейбриъл и Гидеон за часовете по хвърляне на ножове. То излетя във въздуха, описвайки перфектна дъга, и Уил го хвана във въздуха.

Нат скочи на крака.

— Теса — изръмжа той. — Какво, по дяволите, си въобразяваш, че...

— Хвани го! — изкрещя тя на автоматона, сочейки към Нат. — Хвани го и го дръж!

Съществото не помръдна. Теса чуваше само рязкото дишане на Нат зад гърба си и дрънченето на металното същество; Уил бе изчезнал зад него и правеше нещо, само че тя не виждаше какво.

— Теса, не ставай глупава — изсъска Нат. — Това няма да сработи. Съществото се подчинява само на.

— Аз съм Натаниъл Грей! — изкрещя Теса към металния гигант. — И ти заповядвам в името на Магистъра да хванеш този човек и да не го пускаш!

Нат се изви към нея.

— Стига с тези игрички, малка глупачке.

Той не довърши, защото автоматонът се пресегна и го хвана в желязната си хватка. Издигна го нагоре и още по-нагоре, до нивото на цепнатината на устата си, като се тресеше и пукаше досадно. Нат започна да крещи и продължи да крещи, нелепо размахвайки ръце, докато Уил, приключил със заниманието си, скочи на земята, приведен. Той извика нещо на Теса, сините му очи ставаха все по-големи и по-големи, но тя не го чуваше заради писъците на брат си. Сърцето в гърдите й биеше бясно; усети как косата й пада надолу и тежко се разсипва по раменете й. Отново бе себе си, шокът от случилото се бе твърда голям, за да може да задържи превъплъщението. Нат все още крещеше — съществото го държеше в ужасната си хватка. Уил се бе затичал, когато автоматонът, вперил поглед в Теса, се изправи с рев — Уил се хвърли върху нея, поваляйки я на пода и покривайки я с тяло, миг след това автоматонът се взриви като избухнала звезда.

Разнесе се невъобразим грохот и наоколо се разлетя горящ метал. Теса се опита да запуши ушите си, но тялото на Уил я притискаше към земята. Лактите й се забиха в земята от двете страни на главата й. Усещаше дишането му в тила си, биенето на сърцето му върху гърба си. Чу как брат й изкрещя, бе ужасяващ задавен крясък. Тя обърна глава, притискайки лице в раменете на Уил, докато тялото му конвулсивно потреперваше върху нейното; подът под тях се тресеше...

После всичко стихна. Теса бавно отвори очи. Във въздуха се носеха облаци прах от гипс и чай от разкъсаните чували. Огромни късове метал се валяха в безпорядък на пода, много от прозорците се бяха изпотрошили и през тях нахлуваше мъглива вечерна светлина. Теса се огледа. Видя Хенри, обгърнал с ръце Шарлот и целуващ бледото й лице, а тя бе вперила поглед в него; Джем, опитващ се да се изправи на крака, държащ в ръцете си стилито, а дрехите и главата му бяха покрити с прах. После видя и Нат.

Първо си помисли, че се бе облегнал на една от колоните. След това видя червените петна върху ризата му и разбра. Назъбено парче метал го бе пронизало като копие, приковавайки го към колоната. Главата му бе клюмнала, ръцете му бяха впити в гърдите.

— Нат! — изкрещя тя. Уил се изтърколи встрани, освобождавайки я, тя скочи на крака и се втурна през стаята към брат си. Ръцете й трепереха от ужас и отвращение, но тя успя да хване металното острие, забито в гърдите му, и да го освободи. Захвърли го встрани и едва успяваше да го удържи, когато той тежко се отпусна напред, поваляйки я на пода. Тя лежеше там, а безжизненото тяло на Нат се бе сгърчило неловко в скута й.