Принц с часовников механизъм

Камата се счупи. За момент Хенри остана неподвижен, стоеше и я гледаше вцепенен. След това ръката на създанието се протегна и го сграбчи за рамото. Той изкрещя, когато то го вдигна и го запрати с необичайна сила към една от колоните; той се удари в нея, преви се и

падна на пода, където остана да лежи неподвижен.

Нат се засмя.

— Каква проява на съпружеска преданост — каза той. — Кой би повярвал? Джесамин винаги казваше, че според нея Брануел едва понася жена си.

— Ти си свиня — каза Теса, борейки се с всички сили да се освободи. — Какво знаеш ти за това какво биха направили хората един за друг? Ако Джесамин се окажеше в смъртна опасност ти дори нямаше да вдигнеш глава от играта си на карти. Не те е грижа за никого, освен за самия себе си.

— Млъкни или ще ти избия зъбите. — Нат я разтресе отново и изкрещя: — Ела! Ела тук. Трябва да я държиш, докато дойде Магистърът.

С ужасно скърцане автоматонът се подчини. Не бе толкова бърз, колкото по-дребните му събратя, но размерите му бяха такива, че Теса не можеше да не проследи движението му с ужас в очите си. Но това не бе всичко. Магистърът щеше да дойде. Теса се запита дали Нат го е повикал вече, дали вече е тръгнал насам. Мортмейн. Споменът за студените му очи и ледената му, деспотична усмивка, накара стомаха й да се свие.

— Пусни ме — изкрещя тя, опитвайки се да се отскубне от брат си. — Пусни ме да отида при Шарлот...

Нат я блъсна напред грубо и тя се просна на земята, лактите и коленете й се удариха в твърдия дървен под. Залитайки се, тя се претърколи встрани, под сянката на платформата, докато автоматонът се приближаваше с грохот към нея. Тя изкрещя.

Точно в този момент те скочиха от платформата — Уил и Джем — и се приземиха върху раменете на съществото. То изрева, звукът бе като на ковашки мехове, захранвани с въглища, и се дръпна назад, което даде възможност на Теса да се отмести от пътя му и да се изправи на крака. Тя погледна към Хенри, а след това към Шарлот. Хенри бе блед и продължаваше да лежи свит до колоната, но Шарлот, която лежеше там, където я бе пуснал автоматонът, можеше всеки момент да бъде смазана от разбеснялата се машина.

Поемайки си дълбоко дъх, Теса се втурна към Шарлот и коленичи до нея, слагайки пръсти върху шията й; напипа пулса й, който бе съвсем слаб. Хвана я за раменете и започна да я влачи към стената, по-далеч от центъра на помещението, където автоматонът се въртеше и пръскаше искри, протягайки ръцете си, завършващи с клещи, за да сграбчи Джем и Уил.

Но те бяха доста бързи, все пак. Теса положи Шарлот насред чувалите от зебло, пълни с чай и се огледа наоколо, обмисляйки как да стигне до Хенри. Нат тичаше насам-натам, крещейки и проклинайки механичното създание; в отговор Уил преряза единия от рогата му и го хвърли към брата на Теса. Рогът се запремята по пода, пръскайки искри, и Нат отскочи назад. Уил се засмя. Междувременно Джем се бе притиснал до врата на създанието, правейки нещо, което Теса не можеше да види. Създанието се въртеше в кръг, но то бе създадено да протяга ръце и да сграбчва това, което му се изпречваше, така че ръцете му не можеха да се извиват добре. То не можеше да стигне това, което се бе вкопчило във врата или в главата му.

Теса едва не се разсмя. Уил и Джем приличаха на мишки, които препускаха нагоре-надолу по тялото на котка, влудявайки я. Двамата размахваха камите си и нанасяха множество удари по металното същество. Но остриетата им, които тя бе виждала да разсичат желязо и стомана, сякаш са хартия, сега оставяха само вдлъбнатини и драскотини върху повърхността на механичното създание.

В това време Нат крещеше и ругаеше:

— Отърси се от тях! — изрева той към автоматона. — Отърси се от тях, огромно чудовище!

Автоматонът се поколеба, след това се разтресе силно. Уил се плъзна надолу, хващайки се в последния момент за врата на съществото, за да не падне. Джем нямаше този късмет; той замахна, за да нанесе удар с бастуна си със скрито острие и да го забие в тялото на съществото, за да се задържи и да не падне, но острието просто се плъзна по гърба на съществото. Джем падна лошо, оръжието му издрънча върху пода, а кракът му се подгъна под тялото му.

— Джеймс! — изкрещя Уил.

Джем мъчително се изправи на крака. Пресегна се за стилите на колана си, но съществото, усещайки слабостта му, бе вече до него и протягаше клещоподобните си ръце да го сграбчи. Джем отстъпи назад, олюлявайки се, и извади нещо от джоба си. То бе метално, гладко и продълговато — предметът, който Хенри му бе дал в библиотеката.

Той замахна назад, за да го хвърли. Нат притича зад него и го ритна по ранения или може би счупен крак. Джем не издаде нито звук, но кракът му изпука и той за втори път се стовари на земята, а предметът се изтърколи от ръката му.