Принц с часовников механизъм

Дрезгав вик на болка разсече тъмнината, в която бе потопена. Бе омотана в чаршафите си като вързоп, а през няколко легла от нея, по корем, лежеше Уил. Въпреки вцепенението, в което бе изпаднала, тя осъзна, че той най-вероятно бе гол. Чаршафите го покриваха до кръста, но гърдите и гърбът му бяха голи. Ръцете му бяха облегнати на възглавниците до него, главата му почиваше върху тях, тялото му бе напрегнато като тетива. Белите чаршафи под него бяха изцапани с кръв.

Брат Енох бе застанал до леглото на Уил, а до главата му с изплашено изражение бе застанал Джем.

— Уил — настойчиво каза Джем. — Уил, сигурен ли си, че не ти е нужна и друга болкоуспокояваща руна.

— Да — промърмори Уил през зъби. — Нямам нужда от повече.

Брат Енох вдигна нещо, което изглеждаше като остри сребърни

пинсети. Уил преглътна и скри лице в ръцете си, тъмната му коса контрастираше с белотата на чаршафите. Джем потрепери, сякаш самият той изпита болка, когато пинсетите проникнаха дълбоко в гърба на Уил и тялото му се изпъна върху леглото, мускулите му се напрегнаха, той издаде кратък и приглушен вик. Брат Енох отдръпна инструмента, с който бе хванал изцапано с кръв парче метал.

Джем хвана ръката на Уил.

— Стисни ръката ми. За да не усещаш болката. Останаха само още няколко.

— Лесно ти е да го кажеш — промърмори Уил, задъхвайки се, но докосването на ръката на парабатая му му подейства успокоително. Той се бе извил като дъга, лактите му бяха забити в дюшека, а дишането му бе накъсано. Теса знаеше, че не трябва да гледа, но не можеше да откъсне погледа си от Уил. Осъзна, че никога не бе виждала толкова голяма част от тялото на момче, в това число и от тялото на Джем. Бе впечатлена от начина, по който яките мускули се плъзгаха под гладката кожа на Уил, от въжетата, които образуваха по ръцете му, и от това как твърдият му плосък корем се свиваше, когато дишаше.

Пинсетите отново проблеснаха и ръката на Уил се вкопчи в ръката на Джем, пръстите и на двамата бяха побелели. От голия му гръб течеше кръв. Той не издаде нито звук, а Джем бе пребледнял и прежълтял. Пресегна се, сякаш възнамеряваше да докосна рамото на Уил, но после дръпна ръката си назад, прехапвайки устни.

И всичко това, защото Уил ме покри с тялото си, за да ме предпази,

помисли си Теса. Както бе казал брат Енох, това наистина бе твърде голямо бреме.

Тя лежеше в тясното си легло в старата си стая в апартамента в Ню Йорк. През прозореца се виждаха сивото небе и плоските покриви на Манхатън. Леглото бе застлано с една ярките покривки от разноцветни парчета на леля й и тя я дръпна към себе си, когато вратата се отвори. Леля й влезе в стаята.

Сега, когато вече знаеше, Теса можеш да види приликата. Леля

Хариет имаше сини очи и тънка светла коса; дори формата на лицето й бе като тази на Нат. Усмихвайки се, тя се приближи и се наведе над Теса, слагайки ръка на челото й, ръката й бе хладна, а кожата на Теса — гореща.

— Съжалявам —

прошепна Теса. — За Нат. Аз съм виновна, че е мъртъв.

— Шшшт — промълви леля й. — Не си виновна ти. Аз съм виновна. Винаги съм се чувствала толкова виновна, Теса. Знаейки, че съм му майка, така и не събрах сили да му го кажа. Разрешавах му да си прави каквото си поиска, докато не го разглезих ужасно. Ако му бях казала, че съм му майка, нямаше да се почувства предаден, когато научи истината, и нямаш да се обърне срещу нас. Лъжите и тайните, Теса, са като рак в душата. Те унищожават доброто в нас и оставят след себе си само разруха.

— Толкова ми липсваш

— каза Теса. — Сега вече нямам семейство...

Леля й се наведе напред, за да я целуне по челото.

— Имаш семейство, въпреки че може би не си даваш сметка за

това.