Той лежеше настрани. Лицето му бе бяло, дишаше плитко. Джем бе сложил ръка върху рамото му и му говореше нещо тихо, с успокояващ глас, но Уил не даваше признаци, че го чува. Под него се бе образувала локва кръв, оцветявайки пода и в първия момент Теса се взираше в нея, без да може да разбере откъде се е взела. После пристъпи напред и видя гърба му. Униформата му бе разкъсана на гърба и на раменете, дебелата материя бе продупчена от летящите парчета режещ като бръснач метал. Кожата му бе плувнала в кръв; косата му също бе напоена с нея.
— Уил — прошепна Теса. Чувстваше, че й се вие свят, сякаш се рееше из въздуха.
Шарлот вдигна поглед.
— Теса — каза тя. — Брат ти...
— Мъртъв е — каза Теса. — Но Уил...
— Той те събори на земята и те покри с тялото си, за да те предпази от експлозията — каза Джем. В гласа му не се долавяше обвинение. — Но нямаше нищо, което да защити него. Вие двамата бяхте най-близо до взрива. Металните парчета разкъсаха гърба му. Губи кръв много бързо.
— Не можете ли да направите нещо? — извиси глас Теса, въпреки че замайването заплашваше да я погълне. — Ами вашите оздравителни руни?
— Използвахме
— Да тръгваме тогава — гласът на Теса трепереше. — Трябва.
— Теса — каза Джем. Ръката му все още бе върху рамото на Уил, но той гледаше към нея, очите му се бяха разширили. — Знаеш ли, че си ранена?
Тя нетърпеливо посочи към ризата си.
— Това не е моята кръв. На Нат е. Сега трябва. Може ли да бъде носен? Има ли нещо.
— Не — прекъсна я Джем, достатъчно остро, за нейна изненада. — Нямам предвид кръвта по дрехите ти. Имаш рана на главата. Ето тук — и той докосна слепоочието й.
— Не ставай смешен — каза Теса. — Нищо ми няма. — Тя вдигна ръка и докосна слепоочието си, усети косата си твърда и слепена от кръв, цялата й буза също лепнеше от кръв, после пръстите й напипаха разкъсаната ивица кожа, тръгваща от ъгъла на бузата и продължаваща към слепоочието. Прониза я остра болка.
Това бе последната капка. Изтощена от загубата на кръв и замаяна от повторния шок, тя започна да се свлича надолу. Усети ръката на Джем да я подхваща, преди всичко да потъне в тъмнина.
17
Изгубена в сънищата
Матю Арнолд, "Копнеж
Съзнанието й се връщаше и после отново я напускаше, подобно на вълни, заливащи борда на лодка по време на буря и след това оттеглящи се отново. Теса осъзна, че лежи в легло с чисти бели чаршафи в центъра на дълга стая; че там има и други легла, всичките еднакви; и че високо горе над нея има прозорци, тънещи в полумрак, и после кървавочервената светлина на зазоряването. Тя затвори очи и тъмнината я обгърна отново.
Събудиха я шепнещи гласове и лица, надвесени над нея, изплашени. Шарлот, косата й бе вдигната акуратно назад, все още бе в униформата си, до нея бе брат Енох. Покритото му с белези лице вече не й вдъхваше ужас. Чуваше гласа му в съзнанието си.
— Но тя припадна — каза Шарлот. За изненада на Теса в гласа й се долавяха истински страх и безпокойство. — И този удар в главата...
— Мислиш ли, че отново ще бъде добре?
— Горкичката ми Теса — Шарлот леко докосна лицето на Теса. Ръцете й миришеха на лимонов сапун. — Вече си няма никого.
Тъмнината се върна и Теса пропадна в нея, благодарна за липсата на светлина и мисли. Тя се зави с нея като с одеяло и отплува подобно на айсберг, отплувал от брега на Лабрадор и полюшващ се в черната вода в светлината на луната.