Принц с часовников механизъм

— Демонска шарка! — прошепна Уил и погледна към Шарлот. Независимо че бе възбуден, в очите му проблясваше спокойна светлина, отражение на острия му ум, сякаш бе шахматист, обмислящ евентуалните плюсове и минуси от следващия си ход. — Трябва незабавно да влезем във връзка с Бенедикт — каза той. — Шарлот трябва да погъделичка самолюбието му. Той е абсолютно сигурен, че ще получи Института. Тя трябва да му каже, че въпреки че Консулът няма да обяви официалното си решение преди събота, е осъзнала, че именно Бенедикт трябва да застане начело на Института и че иска да се срещне с него, за да сключат мир, преди това да се е случило.

— Бенедикт е упорит... — започна Шарлот.

— Но преди всичко е ужасно високомерен — каза Джем. — Винаги е искал да завладее Института, но също така винаги е искал да те унижи, Шарлот. И да докаже, че една жена не може да ръководи Института. Убеден е, че в събота Консулът ще се разпореди Институтът да ти бъде отнет, но това не означава, че ще пропусне възможността да те унижи още веднъж.

— С каква цел? — попита Хенри. — Да изпратим Шарлот да го успокои, но с каква цел?

— Изнудване — отвърна Уил. Очите му горяха от възбуда. — Мортмейн не е във властта ни, но Бенедикт е, и засега ще трябва да се задоволим с това.

— Смяташ, че ще се откаже от опитите си да завладее Института? Няма ли опасност да се опита да го прехвърли на някой от наследниците си? — попита Джем.

— Не се опитваме да се отървем от него. Искаме само безрезервно да подкрепи Шарлот. Да оттегли недоверието си и да заяви, че я смята за компетентна да ръководи Института. Привържениците му няма да имат ход; Консулът ще бъде доволен. Ние ще запазим Института. И нещо повече, ще принудим Бенедикт да ни каже какво знае за Мортмейн — местонахождението му, тайните му, всичко.

Теса колебливо рече:

— Почти съм сигурна, че се страхува повече от Мортмейн, отколкото от нас, и е повече от ясно, че се нуждае от това, което Мортмейн му е обещал. В противен случай ще умре.

— Да, ще умре. Но това, което е извършил — непристойната му връзка с демон, това, че е заразил жена си и е причинил смъртта й — е преднамерено убийство на ловец на сенки. И не просто убийство, а убийство, осъществено по демоничен начин. И за това ще получи най -тежкото наказание.

— Кое наказание може да е по-тежко от смъртта? — попита Теса и веднага съжали, че го бе казала, виждайки как Джем едва забележимо

присви устни.

— Мълчаливите братя ще отстранят това, което го прави нефилим. Той ще се превърне в Бездушен — каза Уил. — Синовете му ще станат мундани, а знаците ще им бъдат отнети. Името Лайтууд ще бъде зачеркнато от регистъра на ловците на сенки. Името Лайтууд повече няма да се среща сред нефилимите. Няма по-голям срам от това. Това е наказание, от което дори Бенедикт ще се изплаши.

— А ако това не се случи? — с тих глас попита Джем.

— В такъв случай ще се окажем в още по-трудно положение, предполагам — обади се Шарлот, чието изражение стана по-твърдо, докато Уил говореше; Софи унило се бе облегнала на камината, а Хенри, сложил ръка на рамото на жена си, изглеждаше ужасно разстроен.

— Трябва да се видим с Бенедикт. Няма време да му изпращаме съобщение; ще бъде нещо като изненада. Къде са визитните ми картички?

Уил се изправи.

— Значи решихте да следвате моя план, така ли?

— Сега това е моят план — решително отвърна Шарлот. — Можеш да дойдеш с мен, Уил, но ще следваш моите инструкции и няма да споменаваш нищо за демонската шарка, преди да съм ти казала.

— Но... но... — запелтечи Уил.

— О, достатъчно — каза Джем, сритвайки го лекичко по глезена.

— Тя си присвои моя план!

— Уил — твърдо каза Теса. — За какво те е грижа повече: за плана, който трябва да се осъществи, или за дивидентите, които ще извлечеш от него?

Уил посочи с пръст към нея.

— За второто — отвърна той.

Шарлот изви очи към небето.

— Уил, или ще се придържаш към условията, които поставих, или изобщо няма да участваш.

Уил си пое дълбоко дъх и погледна към Джем, който му се ухили; после изпусна въздуха от дробовете си и изрече с победоносно изражение:

— Добре, Шарлот. Всички ли трябва да дойдем с теб?

— Ти и Теса задължително. Имаме нужда от вас като свидетели на това, което се е случило на партито. Джем, Хенри, не е необходимо да идвате, още повече, че един от вас трябва да остане и да охранява Института.

— Скъпа. — Хенри докосна ръката на Шарлот, а на лицето му се бе изписало лукаво изражение.

Тя изненадано го погледна.

— Какво има?

— Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб?

Шарлот му се усмихна, усмивка, която промени измореното й и измъчено лице.

— Напълно сигурна, Хенри. Формално погледнато Джем все още не е навършил пълнолетие — не казвам, че няма да се справи — но да го оставя тук сам-само би наляло вода в мелницата на Бенедикт. Все пак ти благодаря.