Принц с часовников механизъм

— Да, всъщност не прилича на никого от нас, нали? Може би е момиче, безумно влюбено в мен, което упорито ме следва, където и да отида.

— Талантът ми е да променям външния си вид, не да играя — каза Теса, а Джем се разсмя. Уил им хвърли кръвнишки поглед.

— В такъв случай тя разполага с най-доброто от теб, Уил — каза той. — Случва се понякога, нали? Може би трябва да представя Теса като моя годеница. Можем да кажем на лудия стар Алойзиъс, че Извисяването й е в ход.

— Извисяване ли? — Теса не си спомняше да е срещала термина в Кодекса.

Джем каза:

— Когато ловец на сенки иска да се ожени за мунданка.

— Мислех, че това е забранено? — полита Теса, когато и влакът се плъзна в един тунел. Внезапно в купето стана тъмно въпреки това тя имаше усещането, че Уил я гледа, колебливото усещане, че е вперил поглед в нея.

— Забранено е. Освен когато бъде използван Бокалът за смъртните, за да я превърне в ловец на сенки. Не се случва много често, но се случва. Ако ловецът на сенки отправи молба до Клейва за Извисяване на партньорката си, се изисква Клейвът да я обмисли в тримесечен срок. Междувременно мунданката трябва да премине курс, свързан с културата на ловците на сенки.

Гласът на Джем се изгуби в писъка на влака, когато локомотивът излезе от тунела. Теса погледна към Уил, но той втренчено се взираше през прозореца и не я поглеждаше. Би могла да го очаква.

— Идеята не е лоша — каза Теса. — И без това вече знам доста; вече почти привършвам Кодекса.

— Ще изглежда напълно логично, че съм я взел със себе си — каза Джем. — След като ще се извисяваш, може би ще искаш да научиш повече за другите Институти, не само за този в Лондон. Какво мислиш, Уил? — попита го той.

— Добра идея, много по-добра от всяка друга — Уил продължаваше да гледа през прозореца; местността бе станала по-гола и зеленината бе значително по-малко. Вече не се виждаха села, само дълги ивици сиво-зелена трева и голи черни скали.

— Колко са Институтите, като не броим този в Лондон? — попита

Теса.

Джем започна да пресмята, свивайки пръстите на ръцете си.

— Във Великобритания ли? Лондон, Йорк, един в Корнуел, близо до Тинтагел, един в Кардиф и един в Единбург. Всички те са по-малки обаче и са подчинени на Института в Лондон, който от своя страна е подчинен на Идрис.

— Гидеон Лайтууд каза, че е бил в Института в Мадрид. Какво по дяволите е правил там?

— Размотавал се е, най-вероятно — каза Уил.

— Когато завършим обучението си и станем на осемнайсет — каза Джем, сякаш Уил не бе казал нищо, — ни насърчават да пътуваме, да прекарваме известно време в другите Институти, да изследваме различни неща, свързани с културата на ловците на сенки из други места. Има най-различни техники, местни трикове, които могат да бъдат научени. Гидеон отсъства само няколко месеца. Щом Бенедикт го е извикал обратно толкова рано, вероятно смята, че скоро ще сложи ръка на Института.

Джем изглеждаше обезпокоен.

— Само че не си е направил добре сметката — отривисто каза Теса и виждайки, че загриженото изражение не напуска сивите очи на Джем, подхвърли, за да смени темата: — Къде се намира Институтът в Ню Йорк?

— Не сме запаметили наизуст всички адреси, Теса. — Имаше нещо в гласа на Уил, някакво опасно подводно течение. Джем го погледна внимателно и каза:

— Всичко наред ли е?

Уил свали шапката си и я сложи на седалката до себе си. После впери поглед в тях двамата, погледът му бе спокоен. Красив както винаги, помисли си Теса, гледайки го, само че сега изглеждаше някак мрачен, почти посърнал. За някой, който толкова често гореше с ярък пламък, този пламък сега изглеждаше доста немощен, сякаш подобно на Сизиф бе бутал тежка канара нагоре по склона.

— Пих твърде много миналата нощ — каза той накрая.

Защо изобщо си правиш труда, Уил? Не схващаш ли, че и двамата знаем, че лъжеш? — понечи да каже Теса, но се спря поглеждайки към Джем. Погледът, който бе вперил в Уил бе разтревожен, твърде разтревожен, но Теса знаеше, че не вярва на Уил, че е пил, а тя му вярваше още по-малко. Но той само каза тихо:

— Ех, да имаше сега една руна за трезвеност.

— Да — погледна го Уил и напрегнатите черти на лицето му постепенно започнаха да се отпускат. — Но да се върнем все пак към на плана ти, Джем. Добър е като цяло, с изключение на едно нещо — наведе се той напред. — Ако тя ще е твоя годеница, трябва да има пръстен.

— Помислил съм вече за това — отвърна Джем, озадачавайки Теса, която си мислеше, че идеята за Извисяването го бе осенила внезапно. Той пъхна ръка в джоба на жилетката си и извади оттам един сребърен пръстен, който подаде на Теса върху обърнатата си длан. Не приличаше на сребърния пръстен, който обикновено носеше Уил, на неговия бе изобразена летяща птица, а върху този имаше грижливо изработена гравюра на замък с кула, заобиколен от назъбена крепостна стена. — Фамилният пръстен на семейство Карстерс — каза той. — В случай че...