Принц с часовников механизъм

Теса се засмя и се поклони, но стомахът й се преобърна. Тя погледна към Джем, а след това и към Уил, но и двамата изглеждаха напълно спокойни и се усмихваха. По всяка вероятност бяха свикнали на тези хитрини, помисли си тя, а тя не бе. Бе играла роли и преди, но не бе играла самата себе си, не и надявайки собственото си лице, а не това на някой друг. По някаква причина мисълта да излъже, без наличието на фалшива самоличност, зад която да се скрие, я ужасяваше. Надяваше се само, че Готшъл преувеличава, само че нещо — блясъкът в очите му, когато я погледна — й подсказваше, че това едва ли е така.

5

Сенки от миналото

Зли духове от край далечен нахлуха в кралския чертог.

Там ден не ще изгрее вече, потъна всичко в мрак дълбок.

Сега историята славна на замъка от як гранит забравен разказ е отдавна с праха на времето покрит.*

Едгар Алън По, „Омагьосаният дворец”

* Превод Георги Михайлов, Николай Попов.

Теса почти не успя да разгледа вътрешността на гарата, докато следваха слугата на Старкуедър през претъпканото й преддверие. Бързащи и напиращи от всички страни хора, които се блъскаха в нея, миризма на пушек от изгорели въглища и на готвено, избледнели табели на Северните железопътни линии, на Йоркширските линии и на линиите на Северен Мидланд. Не след дълго вече бяха извън гарата, под надвиснало като купол мрачно небе предвещаващо дъжд. Внушителен хотел се извисяваше към сумрачното небе в единия край на гарата; Готшъл бързо ги поведе натам, където недалеч от входа ги очакваше черна карета с изрисувани върху вратата букви С, 3, К и К. След като натовариха багажа и се качиха в нея, те потеглиха. Каретата се устреми към „Танър Роу", за да се влее след това в потока на уличното движение.

Уил седеше смълчан, барабанейки с тънките си пръсти по коленете си, обути в черни панталони, сините му очи бяха хладни и замислени. Джем бе този, който говореше, навеждайки се през Теса, за да дръпне завеските на каретата откъм нейната страна. Показваше й различни интересни обекти — гробището, където бяха погребани жертвите на епидемията от холера, и старите мрачни стени на града, извисяващи се пред тях, назъбени в горната си част подобно на гравюрата върху пръстена му. Улиците, по които минаваха, постепенно се стесняваха. Както в Лондон, помисли си Теса, само че мащабът бе по-малък; дори и магазините, край които минаваха — за месо, за платове — изглеждаха по-малки. Минувачите — предимно мъже, бързащи, забили брадички в яките си, за да се предпазят от лекия дъжд — не бяха толкова елегантно облечени; изглеждаха провинциално като фермерите, които идваха по някакъв повод в Манхатън, и можеха да бъдат разпознати по големите им зачервени ръце и грубата загоряла кожа на лицата им.

Каретата излезе от тясната уличка и сви към голям площад; Теса си пое дъх. Пред тях се извиси великолепна катедрала, готическите й кули пронизваха сивото небе подобно на Свети Себастиан, прободен от стрелите*. Масивна варовикова кула увенчаваше постройката и в нишите по дължината на фасадата имаше скулптури, като всяка се различаваше от останалите.

* Съгласно легендата, Себастиан е римски легионер, капитан на стрелците, който приема християнството и започва да учи другите на своята вяра. Затова император Диоклециан заповядва да го екзекутират. На 20 януари 354 г. Себастиан е привързан към едно дърво и неговите собствени стрелци го обсипват със смъртоносни стрели. — Бел. Прев.

— Това ли е Институтът? Боже, толкова по-величествен е от лондонския.

Уил се засмя.

— Понякога една църква може да е само църква, Тес.

— Това е Йорк Минстър — каза Джем. — Гордостта на града. Не Институтът. Институтът се намира на „Гудрамгейт Стрийт". Думите му намериха потвърждение, когато каретата остави зад гърба си катедралата и зави по "Дийнгейт" и след това се заизкачва по тясната, павирана „Гудрамгейт Стрийт", където се озоваха пред малка желязна портичка, разположена между две облегнати една на друга сгради от епохата на Тюдорите.