Принц с часовников механизъм

Тя взе пръстена от него и го сложи на безименния си пръст, където той й прилепна като по мярка. Чувстваше се така, сякаш трябваше да каже нещо от рода на „много е красив" или „благодаря", но това, разбира се, не беше предложение, още по-малко подарък. Беше просто игра на предложение.

— Шарлот не носи венчален пръстен — каза тя. — Чудех се дали изобщо ловците на сенки носят.

— Не, не носят — отвърна Уил. — Съществува обичай да даваме на момичето фамилния пръстен, когато се сгодяваме за него, но същинската брачна церемония включва обмяна на руни, не на пръстени. Една на рамото и една около сърцето.

— Сложи печат около сърцето ми, както и печат около рамото ми: за любов, силна като смъртта; ревността е по-жестока от гроба — каза Джем. — Песента на Соломон.

— Ревността е по-жестока от гроба? — Теса повдигна вежди. — Това не е много. романтично.

— Въглените от нея са въглени от пламък и огнените му езици ще се разгорят буйно — каза Уил и също повдигна вежди. — Винаги съм смятал, че жените намират идеята за ревността за романтична. Мъже,

които се бият за теб...

— В сватбената церемония на мунданите не се споменават гробове — отвърна Теса. — Въпреки че намирам вещината, с която цитираш Библията, за впечатляваща. Правиш го по-добре дори от леля Хариет.

— Чу ли това, Джем? Тя току-що ни сравни с леля си Хариет.

Джем остана невъзмутим, както винаги.

— Трябва да познаваме религиозните текстове — каза той. — За нас те са нещо като инструкции за техническа експлоатация.

— И затова ги учите наизуст в училище? — помисли си, че не бе виждала нито Уил, нито Джем да учат, откакто бе в Института. — Или когато вземате уроци.

— Да, само че Шарлот поизостави обучението ни напоследък, по понятни причини — каза Уил. — Някои от нас вземат частни уроци, а други са ходили на училище в Идрис. Така е, докато навършим пълнолетие и станем на осемнайсет. Което ще е съвсем скоро, слава богу, що се отнася до нас двамата.

— Кой е по-големият от вас двамата?

— Джем — отвърна Уил.

— Аз — едновременно с него отвърна Джем.

После пак едновременно се засмяха и Уил добави:

— Но само с три месеца.

— Знаех, че няма начин да не го споменеш — с усмивка отбеляза Джем.

Теса премести поглед от единия към другия. Изобщо нямаха вид на момчета, които изглеждат напълно различно и имат абсолютно различни склонности.

— Това ли означава да си парабатай с някого? — попита тя. — Да завършваш изречението на другия и неща от този сорт? Защото в Кодекса не е споменато много за това.

Уил и Джем се спогледаха. Уил пръв небрежно сви рамене.

— Малко трудно е да се обясни — отвърна, като си придаваше важност. — Ако не си го изпитал.

— Предполагам — каза Теса, — че едва ли можете да четете мислите си или други подобни неща.

Джем издаде някакъв подобен на пръхтене звук. Искрящите сини очи на Уил се разшириха.

— Да четем мислите си? Какъв ужас, не, разбира се.

— Тогава за какво става въпрос? Заклевате се да пазите другия, разбирам, но не правят ли това един за друг всички ловци на сенки?

— Повече от това е — отвърна Джем, който бе спрял да пръхти и отбеляза мрачно: — Идеята за парабатаите идва от една стара приказка, историята за Джонатан и Давид. "И се случило така, че.

душата на Джонатан била свързана с душата на Давид и Джонатан го обичал, както обичал собствената си душа... После Джонатан и Давид сключили споразумение, защото той го обичал както собствената си душа”. Били двама войници и душите им били свързани, ей богу, и освен това нефилимът Джонатан взел идеята за парабатаите и закодирал церемонията в Закона.

— Но не е задължително да са непременно двама мъже нали? Могат да са мъж и жена или две жени.

— Разбира се — кимна Джем. Имаш на разположение само осемнайсет години, за да намериш своя парабатай. Щом преминеш тази възраст, ритуалът вече не е отворен за теб и не е възможно да се вречеш на някого, че ще се пазите един друг. Трябва да се изправиш пред Съвета и да се закълнеш, че ще пожертваш живота си за своя парабатай. Че ще бъдеш там, където е и той, че ще бъдеш погребан там, където е погребан и той. Ако към Уил полети стрела, трябва да съм готов да застана пред него.

— Удобно, нали? — каза Уил.

— И той, разбира се, трябва да е готов да направи същото за мен — каза Джем. — Дори и да не е съгласен с нещо, Уил няма право да нарушава клетвата си или Закона.

И той погледна строго към Уил, който едва-едва се усмихна и се загледа през прозореца.

— Боже мой! — каза Теса. — Всичко това е много трогателно, но аз не виждам как от него могат да се извлекат някакви преимущества.

— Не всеки има парабатай — каза Джем. — Много малко от нас всъщност намират своя в определеното за това време. Но тези, които успеят, могат да се уповават в битките на силата на своя парабатай. Руна, поставена ти от твоя парабатай, е винаги по-мощна, отколкото руна, която си си поставил сам или ти е поставил някой друг ловец на сенки. А има и руни, които само ние можем да използваме, но не и другите ловци на сенки, и тези руни удвояват силата ни.