Принц с часовников механизъм

Когато застанаха от другата страна на портичката, Теса разбра защо Уил се бе засмял. Това, което се бе изпречило пред тях, бе доста добре изглеждаща църква, заградена със стени и с равно окосена трева, но нямаща нищо общо с великолепието на Йорк Минстър. Когато Готшъл се приближи, за да отвори вратата на каретата и да помогне на Теса да слезе тя видя, че от подгизналата от дъжда трева тук-там се подават надгробни камъни, сякаш някой бе възнамерявал да създаде на това място гробище, но след това се бе отказал.

Сега небето бе станало почти черно, посребрено от полупрозрачни на звездната светлина облаци. Зад гърба си долавяше приглушените гласовете на Джем и Уил; пред нея бе отворената врата на църквата и тя можеше да види потрепващата светлина на свещите. Изведнъж се усети някак безплътна, сякаш бе призракът на Теса, който навестяваше това странно място, толкова различно от живота, който й бе познат от Ню Йорк. Тя потрепери, при това не само от студ.

Усети нечия ръка върху рамото си и едно топло дихание докосна косата й. Позна кой е и без да се обръща.

— Да влизаме ли, любов моя? — прошепна нежно Джем в ухото й. Можеше да долови смеха му, вибриращ в костите му, който се свързваше така с нея. Тя почти се усмихна.

— Да, нека заедно хванем бика за рогата.

Тя провря ръка в ръката му. Заизкачваха се по стъпалата нагоре към църквата; погледна назад и видя Уил, вперил поглед в тях и не обръщащ внимание на Готшъл, който го потупваше по рамото и му говореше нещо на ухото. Очите й срещнаха неговите, но тя бързо отмести поглед; размяната на погледи с Уил можеше да е объркваща в най-добрия случай или свързана с виене на свят в най-лошия.

Отвътре църквата изглеждаше тясна и тъмна, ако трябваше да се прави някакво сравнение с лондонския Институт. Местата за сядане бяха разположени по цялата дължина на стените, потъмнели от времето, а над тях в поставки от потъмняло желязо горяха тънки свещи с магическа светлина. В предната част на църквата, насред каскадата от горящи свещи, бе застанал възрастен мъж, облечен в черни одежди на ловец на сенки. Косата и брадата му бяха гъсти и сиви и стърчаха в безпорядък край главата му, сивочерните му очи бяха наполовина скрити от масивните му вежди, кожата му носеше белезите на времето. Теса знаеше, че е почти на деветдесет, но гърбът му бе все още изправен, а гръдният му кош бе мощен като ствола на дърво.

— Млади Херондейл, ти ли си това? — излая той, когато Уил пристъпи напред, за да се представи. — Наполовина мундан, наполовина уелсец, при това взел най-лошото и от двете, както чух.

Уил се усмихна учтиво.

— 0ю1сЬ.*

* ОюкИ - Благодаря (уелски). — Бел. Прев.

Стракуедър се наежи.

— Език на мелез — промърмори той, после се взря в Джем. — Джеймс Карстерс — каза. — Другият изтърсак на Института. Почти си мислех да ви кажа да вървите по дяволите. Това момиче, това парвеню Шарлот Феърчайлд, което се опитва да ви натресе на главата ми, без дори да ме попита — той също като слугата си говореше с йоркширски акцент, само че много по-слаб; все пак начинът, по който произнасяше "аз" звучеше почти като „яс” — Никой от това семейство няма и понятие от добри маниери. Мога да мина и без баща й, мога да мина и без...

Очите му, от които прехвърчаха искри, се спряха върху Теса и той внезапно замлъкна, устата му остана отворена, сякаш го бяха зашлевили на средата на изречението. Теса хвърли бърз поглед към Джем; той бе също толкова смаян от внезапно замлъкналия Старкуедър, както и тя. И тогава, в настъпилата тишина, внезапно се разнесе гласът на Уил:

— Това е Теса Грей, сир — каза той. — Тя е мунданско момиче, но е годеница на Карстерс и е Извисяваща се.

— Мунданка ли каза? — попита Старкуедър, а очите му се разшириха.

— Извисяваща се — отвърна Уил с успокояващия си копринен глас. — Тя е сред верните приятели на Институт Лондон и ние се надяваме скоро да й кажем добра дошла в нашите редици.

— Мунданка — повтори старият човек и се закашля продължително. — Е, добре, ще имаме достатъчно време, в такъв случай, предполагам... — погледът му се спря още веднъж върху лицето й и той се обърна към Готшъл, който гледаше многострадално, застанал насред куфарите. — Вземи Седрик Андрю да ти помогнат да занесете багажа на нашите гости в стаите им — каза той. — И кажи на Елън да уведоми готвача, че ще трябва да предвиди още три допълнителни прибора за вечеря днес. Аз май забравих да й напомня, че очакваме гости.

Слугата погледна със зяпнала уста господаря си, преди да кимне с привидно усърдие; Теса не можеше да го вини. Бе ясно, че Старкуедър бе решил да ги изпроводи и бе променил решението си в последния момент. Тя погледна към Джем, който изглеждаше също толкова озадачен, колкото и тя; единствено Уил, широко разтворил сините си очи и с невинното изражение на момче, пеещо в църковен хор изглеждаше така, сякаш не бе очаквал нищо по-различно.

— Добре, да влизаме тогава — каза Старкуедър грубовато, без да поглежда към Теса. — Не е необходимо да стоите така, последвайте ме, ще ви покажа стаите ви.