Принц с часовников механизъм

Имаше нови и стари клечки кибрит и място за изтърсване на пепелта. Те наблюдаваха как върколакът с видимо облекчение дръпна от пурата си и сладкият аромат на тютюн изпълни стаята.

— А сега — каза той, — Шарлот, скъпа, кажи ми как си? Как е вечно потъналият ти в размисли съпруг? Все още ли е така погълнат от тайнствените си взривяващи се открития.

— Понякога — каза Уил — от тях дори се очаква да се взривяват.

На вратата се почука и Бриджет влезе с подноса за чай, спестявайки

на Шарлот необходимостта да отговори. Тя постави чаения сервиз върху инкрустираната масичка между столовете, оглеждайки се с безпокойство.

— Съжалявам, госпожо Брануел, Мислех, че трябва да сервирам за двама.

— Няма нищо Бриджет — отвърна Шарлот, без да отдава особено внимание на това. — Ще ти позвъня, ако имаме нужда от още нещо.

Бриджет направи реверанс и излезе, хвърляйки любопитен поглед към Улси Скот, докато излизаше. Той не й обърна внимание. Вече бе налял мляко в чашата си и погледна укорително към домакинята.

— О, Шарлот!

Тя го погледна смутено.

— Да?

— Щипката за захар — мрачно каза Скот, с глас достоен да отбележи трагичната смърт на едно познанство. — Сребърна е.

— О! — сепна се Шарлот. Среброто, спомни си Теса, бе опасно за върколаците. — Съжалявам.

Скот въздъхна.

— Няма нищо. Всъщност винаги си нося — и той извади от друг джоб на кадифеното си сако (под него се виждаше жилетка с десен на водни лилии, която несъмнено би засрамила тази на Хенри), навито на руло парче коприна; вътре имаше златна щипка и златна лъжичка. Той ги постави върху масичката, вдигна капачето на чайничето и остана видимо доволен.

— Чай на перли! От Цейлон, предполагам? Пили ли сте някога чай в Маракеш? Те го потапят в захар или в мед.

— Перли ли? — произнесе Теса, която никога не успяваше да устои на изкушението да зададе въпрос, дори и когато прекрасно знаеше, че идеята не е добра. — В чая няма перли, нали?

Скот се засмя и постави капачето обратно на мястото му. После се облегна назад, а Шарлот, със стиснати в тънка линия устни, наля чай в чашата му.

— Колко очарователно! Не, наричат го така, защото листенцата на чая са навити на малки топчета, наподобяващи перла.

Шарот се обади:

— Господин Скот, наистина се налага да обсъдим ситуацията.

— Да, да, прочетох писмото ти — въздъхна той. — Интрига на долноземците. Колко глупаво. Може би ще искате да ви разкажа за портрета ми, нарисуван от Алма-Тадема*. Бях облечен като римски войник.

* Лорънс Алма-Тадема (1836-1912) — британски художник,

популярен през Викторианската епоха с картините си, представящи сцени от ежедневния живот по време на Античността. — Бел. Прев.

— Уил — каза Шарлот с твърд глас. — Може би няма да е зле да споделиш с господин Скот какво си видял в Уайтчапъл миналата нощ.

Уил, за изненада на Теса, го направи, като сведе саркастичните си забележки до минимум. Докато говореше, Скот го наблюдаваше над ръба на чаената си чаша. Очите му бяха толкова светлозеленн, че изглеждаха почти жълти.

— Съжалявам, момчето ми — каза той, когато Уил свърши. — Не разбирам защо това изисква толкова спешна среща. Добре знаем за съществуването на тези ифритски свърталища на пушачи на опиум, но не мога непрекъснато да следя всеки член на глутницата си. Ако някои от тях са изкушени от порока... — той се наклони по-близо. — Знаеш ли, че очите ти имат цвета на теменужка? Не са точно сини, нито виолетови. Много странно наистина.

Уил отвори широко странните си очи и на лицето му цъфна широка усмивка.

— Мисля, че споменаването на Магистъра е това, от което е обезпокоена Шарлот.

— Ааа — погледна Скот към Шарлот. — Загрижена си да не ви изменям, както смятате, че ви е изменил и Де Куинси. Че съм се съюзил с Магистъра — нека го наречем с името му, Мортмейн, и че съм се съгласил вълците ми да изпълняват неговите заповеди.

— Помислих си — изрече Шарлот колебливо, — че лондонските долноземци биха могли да се чувстват предадени от Института, след това, което се случи с Де Куинси. Смъртта му.

Скот намести монокъла си. Докато го правеше, светлината се отрази в златната халка, която носеше на показалеца си, и там заблестяха думите: Ь'аг1 риг Гаг1.

— Бе най-приятната изненада за мен, след като открих Савойските турски бани на „Джърмин Стрийт“. Презирах Де Куинси. Ненавиждах го от дъното на душата си.

— Е, добре, децата на нощта и децата на луната никога не са били особено.

— Де Куинси уби един върколак — неочаквано каза Теса,

спомените й се смесиха с тези на Камила, предизвикани от спомена за едни други жълто-зелени очи, толкова приличащи на тези на Скот. Заради връзката му с Камила Белкор.

Улси Скот й отправи дълъг, изпълнен с изненада поглед.