Принц с часовников механизъм

— Не говориш сериозно, нали? Уил Херондейл да си мисли какво мислят другите за него? — Теса се опита да каже това възможно най-тихо. Изражението на лицето му я сепна. Не бе затворено в себе си, а открито, сякаш бе обсебен от някаква мисъл, която отчаяно искаше да сподели с някого, но не се решаваше. Това е момчето, което взе писмата ми и ги скри в стаята си, помисли си тя, но не можеше да му се ядоса. Беше си мислила, че ще е бясна, когато го види отново, но не беше, бе само озадачена и учудена. Това със сигурност показваше интерес към другите, бе толкова в стила на Уил да иска да ги прочете.

Имаше нещо ужасно непосредствено в изражението му, в гласа му:

— Тес — каза той. — Мисля само за това. Не те поглеждам, без да си помисля какво чувстваш към мен и от какво се страхуваш.

Той внезапно млъкна, вратата се бе отворила и в стаята влезе Шарлот, следвана от висок мъж, чиято светлоруса светеше като слънчоглед в здрача. Уил бързо се обърна, лицето му бе толкова изразително. Теса се взря в него. Какво щеше да каже?

— О! — Шарлот бе истински изненадана, виждайки ги двамата заедно. — Теса, Уил, не знаех, че сте тук.

Ръцете на Уил бяха свити в юмруци, лицето му бе мрачно, но гласът му прозвуча спокойно, когато отвърна:

— Видяхме, че огънят е запален. Навсякъде в Института е ужасен

студ.

Теса се изправи.

— Точно мислехме да тръгваме.

— Уил Херондейл, толкова се радвам да видя, че си добре. И Теса Грей! — русият мъж се приближи към Теса и засия, сякаш я познаваше — Превъплъщенката, нали? Щастлив съм да се запозная с теб. Това е толкова впечатляващо.

Шарлот въздъхна.

— Господин Улси Скот, това е госпожица Теса Грей. Теса това е господин Улси Скот, водачът на лондонската глутница върколаци и стар приятел на Клейва.

— Е, добре — каза Гидеон, когато вратата се затвори зад Теса и Уил. Той се обърна към Софи, която внезапно осъзна колко огромна е стаята и колко малка се чувства насред нея. — Да продължим с тренировката.

Той й подаде един нож, който блестеше като сребърен жезъл в полумрака на стаята. Всичко

у Гидеон бе спокойно и премерено — внимателният поглед, гласът му, начинът, по който се държеше. Помисли си какво ли е усещането да те прегръщат тези спокойни и сигурни ръце и неволно потрепери. Никога досега не бе оставала насаме с него и това я плашеше.

— Не мисля, че мога да се съсредоточа върху това, господин Лайтууд — каза тя. — Много съм благодарна за възможността, но...

Той бавно отпусна ръка.

— Смятате, че не приемам обучението ви на сериозно ли?

— Смятам, че постъпвате много великодушно. Но не мога да не си давам сметка за фактите. Това обучение не е за мен или за Теса. То е за баща ви и за Института. И сега, когато ударих плесница на брат ви — тя усети как гърлото й се свива, — госпожа Брануел ще бъде толкова разочарована от мен, когато научи.

— Това са глупости. Той си го заслужи. Колкото до несъстоятелния проблем с кръвната вражда между нашите семейства, това не трябва да ви притеснява. — Гидеон небрежно започна да върти ножа между пръстите си, а после го пусна в колана си.

— Шарлот вероятно дори ще ви повиши заплатата, ако научи.

Софи поклати глава. До пейката имаше още само няколко крачки;

тя се отпусна върху нея, напълно изтощена.

— Не познавате Шарлот. Тя смята за свой дълг да се държи възпитателно.

Гидеон се тръшна върху пейката, но не седна до нея, а в другия й край, възможно най-далеч от нея. Софи не можеше да реши дали е доволна от това, или не.

— Госпожице Колинс — каза той, — има нещо, което трябва да знаете.

Тя сплете пръсти.

— Какво е то?

Той се наведе леко напред, широките му рамене се присвиха. Тя видя сивите петънца в зелените му очи.

— Когато баща ми ми каза, че трябва да се върна от Мадрид — каза той, — нямах никакво желание да го направя. Никога не съм се чувствал щастлив в Лондон. Домът ни е едно злочесто място, откакто умря майка ми.

Софи само го гледаше. Размишляваше, без да пророни дума. Той бе ловец на сенки и джентълмен при това, а сега сякаш възнамеряваше да й разкрие душата си. Дори и Джем с цялата си доброта и деликатност, не би го направил.

— Когато чух за тези уроци, си помислих, че ще е жалко за изгубеното време. Представях си две ужасно глупави момичета, които не се интересуват от никакво обучение. Но това не се отнася нито за госпожица Грей, нито за вас. Трябва да знаете, че вече съм обучавал млади ловци на сенки в Мадрид. И сред тях имаше доста, които нямаха природните заложби, които имате вие. Вие сте много добра ученичка и за мен е удоволствие да ви обучавам.

Софи се изчерви ужасно.

— Не говорите сериозно.

— Говоря напълно сериозно. Бях приятно изненадан, когато дойдох първия път и това продължи всеки път, когато идвах тук. Открих, че с нетърпение очаквам часовете за тренировка. Всъщност, ако трябва да съм честен, откакто съм се върнал в Лондон, всичко ми е противно, с изключение на часовете, прекарани с вас.

— Но вие казвате "ау ^Ю5 тю" всеки път, когато изтърва камата

си...