Той се засмя. Лицето му засия и се промени. Софи се взря в него. Той не бе красив като Джем, но бе много привлекателен, особено когато се усмихваше. Усмивката му докосна сърцето й и то заби по-бързо.
— Говоря испански, когато съм в добро настроение — каза той. — Би трябвало вече да сте го забелязали.
— Значи не сте били отегчен от несръчността ми, толкова много, че чак да ви се прииска да се хвърлите от покрива?
— Нищо подобно. — Той се наведе по-близо до нея. Очите му бяха сиво-зелени като морето по време на буря. — Софи, може ли да ви помоля нещо?
Знаеше, че трябва да го поправи и да го помоли да я нарича госпожица Колинс, но не го направи.
— Мен ли? Да.
— Каквото и да стане с тези уроци, може ли да ви видя пак?
Уил се бе изправил на крака, но Улси Скот все още изучаваше Теса, сложил ръка под брадичката си, сякаш гледаше експонат в природонаучен музей. Той изобщо не изглеждаше така, както Теса си бе представяла, че може да изглежда водачът на глутницата на върколаците. По всяка вероятност бе малко над двайсетте, висок и ужасно слаб, с руса коса, стигаща до раменете. Бе облечен с кадифено сако, бричове до коленете и дълъг кашмирен шал с пейсли десен*. Тъмен монокъл закриваше бледозеленото му око. Приличаше на рисунките, които бе виждала в
— Възхитително — каза той накрая. — Шарлот, настоявам те да останат, докато разговаряме. Каква очарователна двойка са. Виж само как тъмната му коса подчертава бледата й кожа.
— Благодаря — отвърна Теса, а гласът й прозвуча няколко октави по-високо, отколкото обикновено. — Господин Скот много сте мил, но между мен и Уил няма нищо. Не знам какво сте чули...
— Нищо! — заяви той, настанявайки се върху един стол увивайки шала около врата си. — Абсолютно нищо, уверям ви, само че изчервяването ви опровергава думите ви. А сега елате насам и седнете. Не е необходимо да се притеснявате от мен. Шарлот, кажи да донесат чай, моля те. Ужасно съм жаден.
Теса погледна към Шарлот, която сви рамене, сякаш искаше да каже, че нищо не може да се направи. Теса бавно седна. Уил също седна. Тя не поглеждаше към него, и как би могла, когато Улси Скот им се хилеше, сякаш знаеше нещо, което тя не знаеше.
— А къде е младият господин Карстерс? — попита той. — Възхитително момче. Цветът му е толкова интересен. И е толкова талантлив цигулар. Аз, разбира се, съм слушал самия Гарсен* в Парижката опера, а след него всичко ти се струва като въглищен прах, раздиращ тъпанчето на ушите ти. Колко жалко, че е болен.
Шарлот, която бе пресякла стаята, за да позвъни на Бриджет, се върна и седна, събирайки полите на роклята си.
— Всъщност точно за това исках да говоря с вас.
— О, не, не — незнайно откъде той бе извадил майоликова кутия* с която махна към Шарлот.
— Никакви сериозни разговори, преди да съм получил чая си и преди да запуша, моля те. Египетска пура? — той й поднесе кутията. — Тези са най-фините, които могат да се намерят.
— Не, благодаря — Шарлот бе леко ужасена от идеята да пуши пура; и наистина, трудно бе човек да си представи подобно нещо и Теса усети как Уил, зад нея, тихичко се смее. Скот сви рамене и се приготви да запуши. Майоликовата кутия бе хитроумно измислено малко пособие с отделение за пурите, които бяха завързани в снопче с копринена лента.