Принц с часовников механизъм

— Това — каза той, — бе брат ми. По-възрастният ми брат. Той бе водач на глутницата преди мен, аз го заместих на поста му. Обикновено някой трябва да убие някого, за да стане водач. В моя случай това стана с гласуване и върху мен се стовари задачата да отмъстя за брат си от името на всички в глутницата. Чак сега разбирам — той направи елегантен жест с ръка, — че вие сте се погрижили за Де Куинси вместо мен, нямате представа колко съм ви задължен — той килна шапката си встрани. — Как умря?

— С писъци.

Теса бе потресена от откровеността на Шарлот.

— Това е прекрасно. — Скот остави чашата си. — Дължа ви услуга. Ще ви кажа какво зная, въпреки че не е много. Преди доста време Мортмейн дойде при мен, искаше да се обединим в създаването на клуб „Пандемониум”. Отказах, тъй като Де Куинси вече бе влязъл в него, а аз не исках да съм част от клуб, в който членува и той. Мортмейн ми даде да разбера, че в клуба винаги ще има място за мен, ако размисля...

— Каза ли ви какви са целите му? — прекъсна го Уил. — Каква е крайната цел на клуба?

— Да съсипе ловците на сенки — отвърна Скот. — Мислех, че знаете това. Не е клуб по градинарство, все пак.

— Смятаме, че с натрупал доста омраза — каза Шарлот.

— Срещу Клейва. Родителите му са били убити от ловци на сенки преди години. Били са магьосници, навлезли доста навътре в изучаването на черната магия.

— Не толкова омраза, колкото ап Шев /1хв* — каза Скот. — Нещо като обсесия. Иска да заличи вида ви от лицето на земята, като възнамерява да започне от Англия, а след това продължи нататък. Много търпелив и методичен маниак. Най-лошият вид — той се облегна назад в стола си и въздъхна. — До мен достигна информация за група млади вълци, непринадлежащи към никоя глутница, които нелегално работели за него нещо, за което им плащал доста добре. Парадират с парите си пред останалите вълци от глутницата и предизвикват омразата им. Не знаех за дрогата.

* Идея фикс (фр.). — Бел. Прев.

— С нейна помощ ще могат да работят за него ден и нощ, докато паднат от изтощение или дрогата не ги убие — каза Уил. — Няма лек, който да те спаси от пристрастяването към нея. То е смъртоносно.

Жълто-зелените очи на върколака срещнаха неговите.

— Този уин фен,

този сребърен прах, към него е пристрастен Джеймс Карстерс, нали? Но той е жив.

— Джеймс оцелява, защото е ловец на сенки и защото използва минимално количество, при това колкото е възможно по-рядко. Независимо от това обаче дрогата в последна сметка ще го убие. — Гласът на Уил бе убийствено равен.

— Така значи — небрежно подметна върколакът. — Надявам се, че Магистърът, изкупувайки дрогата, няма да предизвика дефицита й.

Уил пребледня. Бе ясно, че тази мисъл не го бе спохождала. Теса се обърна към него, но той вече бе скочил на крака, устремен към вратата. Тя се хлопна зад гърба му с трясък.

Шарлот се намръщи.

— За бога, той тръгна към Уайтчапъл — каза тя. — Беше ли необходимо това, Улси? Мисля, че стреснахте горкото момче, без да е необходимо.

— Малко предвидливост няма да е излишна — каза Скот. — Приемах брат си като даденост, преди Де Куинси да го убие.

— Де Куинси и Магистърът не се различават по своята безжалостност — каза Шарлот. — Ще ни помогнете ли?

— Ситуацията е наистина отвратителна — отбеляза Скот. — За съжаление ликантропите, които не са членове на глутницата ми, не са под мое предводителство.

— Дали не можете да изпратите разузнавачи, господин Скот. Всяка информация за това къде работят или какво правят, ще ни е от полза. Клейвът ще ви бъде много благодарен.

— О, Клейвът — каза Скот, сякаш бе отегчен до смърт. — Много добре. А сега, Шарлот, да поговорим за теб.

— О, толкова съм глупава — каза Шарлот и нарочно, Теса бе сигурна в това, обърна чайничето със запарката. То се удари в масичката с удовлетворителен трясък и от него се изля гореща течност. Скот скочи с вик, отмятайки шала на безопасно разстояние.

Шарлот се изправи, суетейки се.

— Улси, скъпи — каза тя, слагайки ръка върху рамото му, — оказахте ни неоценима помощ. Нека ви покажа нещо. Имаме един античен керис*, изпратен ни от Института в Бомбай, който нямам търпение да видите...

* Кинжал или къс меч с вълнообразно извито острие.

— Бел. Прев.

11

Дива ярост

Бедите ти злощастни са моето терзание.

Потръпвам и изгарям с твоето страдание.

В отчаяна надежда пребродих висините, на цялата вселена се лутах в дълбините утеха да намеря за горестта ти черна.

Джеймс Томсън, "Градът на ужасяващата нощ”

Скъпа госпожо Брануел,