Принц с часовников механизъм

Може би ще се изненадате, че получавате писмо от мен толкова скоро след заминаването ми от Лондон, но независимо че се намирам в дремещата провинция, събитията тук се развиват толкова бързо, че ще е най-добре, мисля, да ви държа в течение на случващото се.

Времето тук продължава да е хубаво, предоставяйки ми добра възможност да изследвам провинцията и най-вече района около имението Рейвънскар, което представлява великолепна стара сграда. Изглежда, семейство Херондейл живее тук в пълно уединение; само бащата Едмънд, майката и най-малката дъщеря, Сесили, която е почти на петнайсет и много прилича на брат си по неспокойния си нрав, маниери и външен вид. Ще ви разкажа как научих всичко това толкова бързо.

Рейвънскар се намира в близост до малко селце. Седнах в местната кръчма „Черният лебед” и се представих за джентълмен, който иска да купи имение в околността. Местните хора обикновено с радост споделят всичко, което знаят, а в случаите, когато това не е така, някое и друго заклинание за убеждаване им помага да погледнат на нещата от моята гледна точка.

Изглежда, семейство Херондейл почти не общува с местните хора. Независимо от това или може би именно поради това за тях се носят много слухове. По всичко изглежда, че те не са собствениците на имението Рейвънскар, а се грижат за него по договорка с истинския му собственик —

Аксел Мортмейн, разбира се. Мортмейн не е някой от тези хора, а богат индустриалец, притежаващ имение, което рядко навестява; не съм се натъкнал досега на никакви слухове за някаква връзка между него и семейство Шейд, за съществуването на които тук отдавна са забравили. Самите Херондейл са обект на множество любопитни предположения. Знае се, че са имали дете, което е починало, и че Едмънд, когото видях веднъж, започнал да пие и се увлякъл по хазарта; най-вероятно е проиграл дома им в Уелс, след което, поради окаяното им положение, собственикът на имението в Йоркшир им предложил да се нанесат в него. Това се случило преди две години.

Всичко това се потвърди този следобед, когато, наблюдавайки имението от разстояние, ме стресна появата на едно момиче. Веднага разбрах коя би могла да бъде. Бях я виждал да влиза и излиза от къщата, а и приликата й с брат й Уил, както вече казах е очебийна. Тя дойде при мен, искайки да знае защо шпионирам семейството й. Не изглеждаше ядосана, поне в началото, а по-скоро обнадеждена: „Брат ми ли ви прати?

— попита тя. — Чували ли сте нещо за него?”