Принц с часовников механизъм

— Само не госпожа Брануел — простена Софи. — Тя ще ме уволни. Ще бъде принудена да го направи.

— Джем...

— Не! — Софи трескаво попипа якичката си, върху която имаше кръв. Кръвта на Джесамин, ужасено си помисли Теса. — Няма да го понеса, ако той узнае, че съм извършила това; той е толкова внимателен. Моля ви, не ме карайте да му казвам, госпожице.

Разбира се, че няма го понесе, помисли си Теса. Софи обичаше Джем. В бъркотията от последните няколко дни тя почти бе забравила за това. Отново я заля вълна от срам, щом си спомни за изминалата нощ, но се опомни и произнесе с твърд глас:

— В такъв случай, Софи, остава само един човек, на когото можем да кажем. Разбираш ме, нали?

— Господарят Уил — с въздишка отвърна Софи. — Много добре. Мисля, че не ме е грижа какво ще си помисли той за мен.

Теса протегна ръка, взе халата си и се загърна с него.

— Погледни на нещата откъм добрата им страна, Софи, Уил поне няма да бъде шокиран. Едва ли Джесамин ще е първата жена в безсъзнание, която ще види, нито пък ще е последната.

Теса не бе права поне за едно нещо: Уил бе шокиран.

— Софи ли направи това? — няколко пъти попита той. Бяха застанали в долния край на леглото на Джесамин. Тя се 6е отпуснала върху него, гърдите й се надигаха и спускаха, като на Спящата красавица — известната восъчна фигура на Мадам дьо Бари*. Светлата й коса бе разпиляна върху възглавницата, а през челото й минаваше кървава резка. Китките на ръцете й бяха завързани за леглото.

* Спящата красавица — най-старата восъчна фигура експонат. Пресъздава Мадам дьо Бари, любовницата на Людовик XV, която изглажда като заспала, а устройство в гърдите й създава илюзията, че диша. — Бел. Прев.

— Нашата Софи ли?

Теса погледна към Софи, която бе седнала на един стол недалеч от вратата. Бе свела глава и бе забила поглед в ръцете си. Старателно избягваше да срещне погледа на Теса или на Уил.

— Да — каза Теса. — И спри най-после да го повтаряш.

— Мисля, че ще се влюбя в теб, Софи — каза Уил. — Не изключвам и женитба.

Софи изхлипа.

— Замълчи — изсъска Теса. — Спри да плашиш бедното момиче, вече е достатъчно изплашена.

— От какво е изплашена? От Джесамин ли? По всичко изглежда, че с лекота е спечелила този рунд. — Уил едва се сдържа да не се разсмее. — Софи, скъпа, няма защо да се притесняваш. Често и на мен самия ми е идвало да тресна с нещо Джесамин по главата. Никой няма да те упрекне за това.

— Страхува се, че Шарлот ще я уволни — каза Теса.

— За това, че е ударила Джесамин ли? — умилостиви се Уил. — Ако тази покана е това, което изглежда, че е, и Джесамин наистина тайно се среща с брат ти, тя по всяка вероятност е предала всички ни. Без да коментирам какви ги върши Бенедикт Лайтууд, като организира парти, за което никой от нас не знае. Парти, на което е поканен и Нат. Това, което е направила Софи, е просто геройство. Шарлот ще й благодари.

Като чу това. Софи вдигна глава.

— Така ли мислите?

— Да, сигурен съм — отвърна Уил. В следващия момент той и Софи се вторачиха един в друг. Софи първа отклони поглед, но, ако Теса не бъркаше, в него за първи път нямаше неприязън.

Уил измъкна стилито от колана си. Седна на леглото на Джесамин и внимателно отметна косата й. Теса прехапа устни в опит да обуздае импулса си и да попита какво прави.

Той доближи стилито до шията на Джесамин и бързо начерта две

руни.

— Иратце — каза той, преди Теса да е успяла да го попита. — Целебна руна и руна "заспи сега”. Ще й помогнат да спи поне до утре сутринта. Уменията ти да си служиш с огледалото са достойни за възхищение, Софи, но трябва да се научиш да завързваш по-добре възлите.

В отговор Софи измърмори нещо неясно. По всичко изглеждаше, че неприязънта й към Уил отново се бе появила.

— Въпросът е — каза Уил, — какво да правим сега.

— Трябва да кажем на Шарлот.

— Не — категоричен бе той. — Не трябва.

Теса го погледна учудено.

— Защо да не й казваме?

— По две причини — отвърна Уил. — Първо, ще се чувства длъжна да докладва на Клейва, а ако Бенедикт Лайтууд е домакин на този бал, най-вероятно там ще са и привържениците му. Но може би не всичките. Ако Клейвът бъде предупреден, те биха могли да намерят начин да го известят, преди някой да успее да пристигне, за да разследва за какво става въпрос. Второ, балът е започнал преди около час. Не знаем кога ще пристигне Нат, търсейки Джесамин, но ако не я намери, може и да си тръгне. А той е най-добрата връзка с Мортмейн, която имаме. Нямаме време за губене и ако сега отидем да събудим Шарлот, за да й съобщим, ще се забавим.

— Да кажем на Джем тогава?

— Не. Не и тази вечер. Той не се чувства много добре, но ще каже, че му няма нищо. Не ми се ще да го набърквам в това след случилото се миналата нощ.

Теса го погледна настойчиво.

— Какво предлагаш да правим тогава?

Ъгълчетата на устните му насмешливо се извиха нагоре.