Принц с часовников механизъм

Канеше се да зарови лице във възглавницата, когато чу шум. Тихо почукване по вратата. Тя замръзна. Чукането се повтори, този път по-настойчиво. Джем. Ръцете й се разтрепериха, тя скочи от леглото, изтича до вратата и я отвори.

На прага стоеше Софи. Бе облечена в черната си слугинска рокля, бялото й боне бе застанало накриво и тъмните й къдрици падаха изпод него. Лицето й бе много бледо и върху якичката й имаше петно кръв; имаше измъчен вид.

— Софи — гласът на Теса издаваше изненадата й. — Добре ли си?

Софи изплашено се огледа.

— Може ли да вляза?

Теса кимна. Когато и двете влязоха вътре, тя залости вратата и седна на ръба на леглото си, а усещането бе такова, сякаш в гърдите си имаше оловна тежест. Софи остана изправена, свила ръце пред себе си.

— Софи, какво има?

— Госпожица Джесамин — изстреля тя.

— Какво госпожица Джесамин?

— Тя... Исках само да кажа, че ако бях на нейно място... — тя не довърши, имаше ужасно нещастен вид. — Тя прекарва нощите си извън Института, госпожице.

— Така ли? Видях я миналата нощ в коридора, облечена като момче, да се оглежда крадешком.

Софи сякаш се успокои. Тя не обичаше Джесамин. Теса добре знаеше това, но бе добре обучена, а една добре обучена прислужница не одумва господарката си.

— Да — нетърпеливо каза тя. — Забелязах го преди няколко дни. Имаше нощи, когато изобщо не се бе докосвала до леглото си, сутрин върху килимчето пред леглото й имаше кал, когато не се бе връщала през нощта. Бих казала на госпожа Брануел, но тя изглежда толкова угрижена, че не мога да й причиня и това.

— А защо казваш на мен? — попита Теса. — По всичко изглежда, че Джесамин си е намерила обожател. Не мога да кажа, че одобрявам държанието й, но — тя преглътна, спомняйки си за собственото си държание миналата нощ — никой от нас не е отговорен за това. Освен това, може би има някакво съвсем невинно обяснение...

— Само че, о, госпожице — Софи плъзна ръка в джоба на роклята си, а когато я извади, между пръстите си стисна кремава покана. — Тази вечер открих това. В джоба на новото й кадифено сако. Светлобежовото, това на райетата.

Теса не се интересуваше от светлобежовите райета. Погледът й бе вперен в поканата. Тя бавно протегна ръка и я взе. Бе покана за бал.

20 юли 1878

Г-н БЕНЕДИКТЛАЙТУУД поднася благопожеланията си на г-ца ДЖЕСАМИНЛАВЛИС и има честта да я покани на бал смаски следващия вторник 27 юли. К5VР*.

* С молба да отговорите (фр.). — Бел. Прев.

По-нататък се посочваха адресът и часът, в който щеше да започне балът, но това, което смрази кръвта на Теса, бе написаното на гърба на поканата. С небрежен почерк, подобен на нейния, бяха надраскани думите: Моя Джеси. Сърцето ми изгаря при мисълта, че ще те видя утре вечер на забележителното събитие. Толкова забележително, че да не мога да погледна никого другиго и нищо друго, освен теб. Нали ще облечеш бялата рокля, скъпа, знаеш колко я харесвам — ”в блясък от сатен и сияние от перли”, както е казал поетът. Твой завинаги: Н.Г.

— Нат — вперила поглед в писмото, Теса стоеше като вкаменена. — Това е написано от Нат. И цитира Тенисън.

Софи си пое дълбоко дъх.

— Предположих, но си помислих, че не би могло да е свързано. Не и след всичко, което направи той.

— Познавам почерка на брат си — мрачно каза Теса, — Смята да се срещне с нея довечера на този таен бал. Софи, къде е Джесамин? Трябва веднага да говоря с нея.

Ръцете на Софи започнаха да треперят още по-силно.

— Ами, госпожице, работата е там, че.

— О, боже, дали не е тръгнала вече? Трябва да намерим Шарлот. Не виждам друг начин.

— Не е тръгнала още. В стаята си е — прекъсна я Софи.

— Тя знае ли, че си намерила това? — размаха поканата Теса.

Софи преглътна с видимо усилие.

— Свари ме с поканата в ръката, госпожице. Опитах се да я скрия, но тя вече я бе видяла. Погледът й, когато се приближи към мен, бе толкова заплашителен, че не можах да се сдържа. И след всички тези тренировки с господаря Гидеон... не знам как точно се случи...

— Какво се случи, Софи?

— Ударих я по главата с огледалото — отчаяно рече Софи. — С едно от онези огромни огледала в сребърна рамка, които са толкова тежки. Тя се свлече като камък, госпожице. Завързах я за леглото й и дойдох да ви търся.

— Чакай, чакай, искам да се уверя, че съм те разбрала правилно — рече Теса след известна пауза. — Джесамин те е сварила с поканата в ръка, ти си я ударила по главата с огледалото и си я завързала за леглото й, така ли?

Софи кимна.

— Боже мой — промълви Теса. — Софи, ще ни трябва още някой. Този бал не може да остане в тайна и Джесамин.