Принц с часовников механизъм

— Госпожице Грей — каза той, — ще бъдете ли така добра да ме придружите на бала?

— Спомняте си последното парти, на което бяхме заедно, нали? — отвърна Теса.

Уил продължи да се усмихва. Погледът му красноречиво говореше, че бе измислил някакъв стратегически план.

— Теса, само не ми казвай, че не си мислиш същото, което и аз.

Теса въздъхна

— Да — отвърна тя. — Трябва да се превъплътя в Джесамин и да се представя за нея. Това е единственият смислен план — каза Теса и се обърна към Софи. — Знаеш ли за коя рокля говори Нат? Знаеш ли коя е бялата рокля на Джесамин?

Софи кимна.

— Изчеткай я и я приготви за обличане — каза Теса. — Ще срешеш косата ми като косата на Джесамин. Успокои ли се вече?

— Да, госпожице — Софи се изправи и се запъти към гардероба в другата част на стаята. Уил все още гледаше към Теса и се усмихваше се широко.

Теса снижи гласа си:

— Уил, помисли ли, че и Мортмейн би могъл да бъде там?

Усмивката изчезна от лицето на Уил.

— Няма да се приближаваш до него, ако е там.

— Не можеш да ми казваш какво да правя.

Уил се намръщи. Изобщо не реагира по начина, по който Теса си мислеше, че ще реагира. Когато Капитола в "Скритата ръка" се облича като момче и приема предизвикателството на мародера Черния Доналд, никой вече не се отнася пренебрежително към нея.

— Способностите ти са наистина впечатляващи. Теса, но не е по силите ти да хванеш могъщ и опитен магьосник като Мортмейн. По -добре стой близо до мен — каза той.

Тя се намръщи.

— И защо си мислиш, че няма да те познаят на бала? Бенедикт те познава, както ти е известно.

Уил грабна поканата от ръката й и я размаха насреща й.

— Защото е бал с маски.

— И имаш ли маска?

— Всъщност имам — отвърна Уил. — Миналогодишното ни коледно парти бе по подобие на Венецианския карнавал, — самодоволно се ухили той. — Кажи й Софи.

Софи, която се бе съсредоточила върху нещо, което приличаше на отвара от паяжина и лунни лъчи, въздъхна.

— Вярно е, госпожице. Ще го оставите той да си има вземане-даване с Мортмейн, чухте го, нали? Това е много опасно. Освен това ще трябва да биете целия път до Чезуик!

Уил тържествуващо погледна към Теса.

— След като дори и Софи е съгласна с мен, не можеш просто да кажеш "не".

— Мога — мрачно отвърна Теса, — но не искам. Добре тогава. Но трябва да избягваш Нат, докато разговарям с него. Той все пак не е идиот; ако ни види заедно, няма да му е трудно е събере две и две. От бележката му не останах с впечатление, че очаква някой да съпровожда Джесамин.

— Аз пък изобщо не я схванах — отвърна Уил, навеждайки се да завърже обувките си. — Единственото, което разбрах бе, че може да цитира второразредната поезия на Тенисън. Софи, за колко време можеш да приготвиш Теса?

— За половин час — отвърна Софи, без да вдига поглед от роклята.

— Значи среща в двора след половин час — каза Уил. — Ще събудя Сирил. И гледай да не припаднеш като ме видиш издокаран.

Нощта бе студена и Теса потрепери, когато мина през вратата на Института и застана на най-горното стъпало. На това стъпало бе седяла, помисли си тя, през онази нощ, когато двамата с Джем се разхождаха при моста „Блекфрайърс” и механичните създания ги нападнаха. Въпреки че през деня бе валяло, нощта бе ясна; луната бе прогонила заблудените облаци в другия край на ясното черно небе.

Каретата бе вече тук, пред стълбите, а Уил чакаше до нея. Той погледна нагоре, когато вратата на Института се затваряше зад нея. За момент те просто стояха и се гледаха. Теса знаеше какво вижда той, бе го видяла и сама в огледалото в стаята на Джесамин. Тя бе Джесамин до последния детайл, Джесамин, облечена в елегантна копринена рокля с цвят на слонова кост. Роклята бе с дълбоко деколте, разкриващо голяма част от бялата гръд на Джесамин, и с тясна лента, опасваща яката, така че да подчертава извивката на шията. Ръкавиците бяха къси и ръцете й оставаха открити на хладния нощен въздух. Дори линията на деколтето да не бе толкова изрязана, Теса би се чувствала гола, ако не бе нейният ангел, само че не си го бе сложила, защото Нат със сигурност щеше да го забележи. Полите на роклята й завършваха с шлейф, които се спускаше като фонтан от покритата й с дантели тънка талия, във вдигнатата й нагоре коса имаше наниз перли, закрепени със седефена игла. Носеше полумаска във вид на златно домино, което подчертаваше по великолепен начин светлата коса на Джесамин. Изглеждам толкова изтънчено, отчуждено си помисли тя, оглеждайки се в сребристата повърхност огледалото, докато Софи се суетеше край нея. Като принцеса от приказките. Подобни мисли бяха напълно естествени, още повече, че не й принадлежаха напълно.