Принц с часовников механизъм

— Не съм тук по нейна молба. Джеймс, нямам друго семейство, освен теб — гласът му потрепери. — Бих умрял за теб. Знаеш го. Бих умрял без теб. Ако не бе ти, щях да съм умрял хиляди пъти през тези пет години. Дължа ти всичко и ако не искаш да повярваш, че съм съпричастен към болката ти, може би можеш да приемеш, че знам какво е чест и чувство за дълг.

Сега Джем на свой ред се разтревожи.

— Уил, безпокоиш се повече, отколкото гневът ми ти дава основание. Вече не ти се сърдя; знаеш, че никога не съм можел да се сърдя дълго.

Гласът му прозвуча успокоително, но нещо в Уил не можеше да се успокои.

— Отидох да взема лекарството, защото не мога да понеса мисълта, че ще умреш или че ще страдаш, не и когато мога да направя нещо, за да го предотвратя. Направих го, защото се изплаших. Ако Мортмейн дойде при нас и ми каже, че е единственият, който разполага с дрогата, която може да ти спаси живота ти, трябва да знаеш, че ще му дам всичко, каквото поиска, за да я получа от него. Вече загубих семейството си, Джем. Не искам да загубя и теб.

— Уил... — Джем се изправи, после прекоси стаята и коленичи до него, взирайки се в очите на приятеля си. — Започвам да се притеснявам за теб. Разкаянието ти е достойно за възхищение, но трябва да знаеш.

Уил погледна надолу към него. Спомни си какъв бе Джем, когато пристигна от Шанхай, спомни си огромните черни очи върху измъченото му лице. Не бе никак лесно да го разсмееш, но Уил не се отказваше да се опитва.

— Какво?

— Че ще умра — отвърна Джем. Очите му бяха широко отворени и трескави; в ъгъла на устата му все още имаше следи от кръв. Сенките под очите му бях почти сини.

Уил сграбчи китката на Джем, мачкайки плата на ризата му. Джем не помръдна.

— Ти се закле да останеш с мен — каза той. — Когато дадохме обет да сме парабатаи. Душите ни са свързани. Ние сме една личност, Джеймс.

— Ние сме двама души — отвърна Джем. — Двама души, сключили споразумение помежду си.

Уил разбираше, че се държи детински, но това не му помагаше особено.

— Споразумение, съгласно което ти не можеш да отидеш там, където аз не мога да дойда с теб.

— Като изключим смъртта — спокойно отвърна Джем. — Думите на клетвата са: "Завинаги или докато смъртта ни раздели”. В един прекрасен ден аз ще отида там, където никой няма да може да ме последва и струва ми се, това ще е твърде скоро. Запитвал ли си се някога защо се съгласих да стана твой парабатай?

— Не си имал по-добри предложения, предполагам — опита да се пошегува Уил, но гласът му се счупи като стъкло.

— Мислех, че имаш нужда от мен — отвърна Джем. — Издигнал си стена около себе си, Уил, и аз никога не те попитах защо. Но никой не може да носи сам цялата тежест. Мислех, че ще ме допуснеш до себе си, ако стана твой парабатай, за да има поне някой, на когото да се опреш. Питах се какво би означавала смъртта ми за теб. Преди се страхувах за теб. Страхувах се, че ще останеш затворен зад тази стена. Но сега... нещо се промени. Не знам защо. Само знам, че е факт.

— Кое е факт? — пръстите на Уил все още стискаха ръкава на Джем.

— Това, че стената вече я няма.

Теса не можеше да заспи. Лежеше неподвижно в леглото си, вперила поглед в тавана. В мазилката имаше пукнатина, която изглеждаше ту като облак, ту като бръснач, в зависимост от потрепването на свещите.

Обядът мина напрегнато. Междувременно Гейбриъл бе казал на Шарлот, че няма да идва повече и да участва в обучението, така че отсега нататък само Гидеон щеше да се занимава със Софи и с нея. Гейбриъл не бе казал защо се отказва, но бе ясно, че Шарлот смята, че Уил е виновен за това. Теса, виждайки колко изтощена изглежда Шарлот от перспективата конфликтът с Бенедикт да продължи, се чувстваше виновна, че е завела Уил на тренировката и се бе присмяла на Гейбриъл.

Не й помогна и това, че Джем не дойде на вечеря. Ужасно й се искаше да поговори с него. След като избягваше да я погледне на закуска и се бе разболял за вечеря, тя бе обзета от паника. Дали бе ужасен от това, което се бе случило между тях предишната нощ или дори по-лошо — бе болен? Може би дълбоко в сърцето си и той като Уил смяташе, че магьосниците стоят по-долу от него. Или може би това нямаше нищо общо с това какво е тя. Може би просто бе отвратен от поквареността й; бе отвърнала на прегръдките му и не го бе отблъснала, а нали леля Хариет винаги казваше, че мъжете са слаби, когато става въпрос за страсти, и че жените са тези, които трябва да проявяват сдържаност.

Тя не бе проявила сдържаност миналата нощ. Спомни как лежеше до него, а нежните му ръце я бяха прегърнали. Трябваше да признае с болка, че ако нещата бяха продължили, щеше да направи всичко, което той поискаше. Дори сега, когато мислеше за него, усещаше тялото си горещо и не можеше да си намери място; завъртя се в леглото, удряйки една от възглавниците. Ако бе разрушила близостта помежду им, позволявайки това между тях да се случи, нямаше да си го прости никога.