Принц с часовников механизъм

Но Уил, Уил. Бе я предупредил да не припадне, когато го види и тя наистина не можа да скрие възхищението си — бе много по-красив, отколкото можеше да си представи, в черния си вечерен костюм и бяла риза. Елегантната комбинация от черно и бяло подчертаваше съвършенството на рязко изсечените му черти. Тъмната му коса падаше в безпорядък над черната полумаска, контрастираща със синевата на очите му. Усети как сърцето й се свива и изпита омраза към себе си. Отмести поглед към Сирил, който бе седнал на капрата. Прочете в очите му объркване и неразбиране; той погледна към нея, после отново към Уил и сви рамене. Теса се чудеше какво ли, по дяволите, му бе казал Уил, че ще правят, за да обясни факта, че ще води Джесамин в Чезуик посред нощ. Ама че история.

— О! — бе всичко, което Уил каза, когато тя заслиза по стълбите, придърпвайки шлейфа към себе. Надяваше се той да отдаде на студа треперенето, което не можеше да спре, когато взе ръката й.

— Вече разбирам защо брат ти цитира тази долнопробна поезия. Би трябвало да наподобяваш Мод, нали? „Кралицата на розите в моминската градина“.

— Знаеш ли — каза Теса, докато той й помагаше да седне в каретата. — Пет пари не давам за тази поема.

Той скочи в каретата след нея и хлопна вратата.

— Джесамин я обожава.

Каретата изтрополя по паважа и излезе през отворената врата. Теса усети, че сърцето й започва да бие по-бързо. От страх, че Шарлот и Хенри могат да ги хванат, помисли си тя. Какво да се прави, трябваше да преглътне и това, че е сама с Уил в каретата.

— Аз не съм Джесамин.

Той я погледна — очите му бяха срещу нейните. В погледа му се таеше някакво насмешливо възхищение; запита се дали това не бе просто възхищение от вида на Джесамин.

— Не, разбира се — отвърна той. — Въпреки че си съвършено копие на Джесамин, все пак успявам да видя Теса през него, сякаш щом изстържа пласта боя, под него ще се появи моята Теса.

— Не съм твоята Теса.

Светлината, която искреше в очите му, помръкна.

— Е, добре — каза. — Предполагам, че не си. Какво е да си Джесамин, тогава? Можеш ли да уловиш мислите й. Или да прочетеш чувствата й?

Теса преглътна и докосна с ръка, облечена в ръкавица кадифената завеска на каретата. Можеше да види светлините на газените лампи — жълти петна, които се мяркаха покрай тях; две деца, облегнали се едно на друго, се бяха отпуснали пред една врата и спяха. Темпъл бар прелетя над главите им.

— Опитах се — каза тя. — Горе в стаята й. Само че нещо не е както трябва. Не мога да усетя нищо от нея.

— Е, предполагам, че е трудно да се потопиш в нечий ум, когато такъв просто не съществува.

Теса направи гримаса.

— Подигравай се, щом това ти харесва, но нещо с Джесамин не е наред. Да се опитваш да се докоснеш до съзнанието й е все едно да се опитваш да докоснеш гнездо на змии или отровен облак. Не мога да усетя и най-малката емоция. Само огромно количество гняв, терзания и горчивина. А и не мога да открия конкретните й мисли зад всичко това. Като да се опитваш да задържиш вода в ръцете си.

— Интересно. Сблъсквала ли си се с подобно нещо преди?

Теса поклати глава.

— Това ме безпокои. Страхувам се, че Нат ще очаква от мен да зная нещо, а аз няма да го знам или няма да мога да му правилния отговор.

Уил се наведе напред. Когато бе влажно, а това бе почти всеки ден, иначе правата му тъмна коса започваше да се къдри. Имаше нещо във влажната му коса, в къдриците около слепоочията му, от което сърцето й се сви.

— Ти си добра актриса, а и познаваш брат си — каза той. — Имам ти пълно доверие.

Тя изненадано го погледна.

— Така ли?

— Освен това — продължи той, без да отговаря на въпроса й, — в случай че нещо се обърка, аз ще съм там. Дори и да не ме виждаш, Теса, аз ще съм там. Запомни това.

— Добре — наклони тя глава встрани. — Уил?

— Да?

— Има и трета причина, заради която не искаше да събудиш Шарлот и да й кажеш какво смитаме да правим, нали?

Той присви сините си очи.

— И каква е тя?

— Това, че все още не знаеш дали това е просто глупав флирт от страна на Джесамин или нещо по-дълбоко и тъмно. Пряка връзка с моя брат и с Мортмейн, например. И ако е второто, то ще разбие сърцето на Шарлот.

Някакъв мускул потрепна в ъгълчето на устните му.

— И защо трябва да ме е грижа, ако е така? Ако е толкова глупава, че да се привързва към Джесамин...

— Грижа те е — отвърна Теса. — Ти не си безчувствен къс лед, Уил. Видях те как се вълнуваш за Джем, видях те как гледаше Сесили. Имал си и друга сестра, нали?

Той я погледна внимателно.

— И какво те кара да мислиш, че съм имал. че имам още една сестра?

— Джем ми каза, че тя вероятно е мъртва. — Ти каза: "Сестра ми е мъртва”. Но Сесили е повече от жива. Това ме кара да си мисля, че си имал сестра, която е починала. И тя не е Сесили.

Уил пое дълбоко дъх.

— Умна си.

— Умна съм и съм права или съм умна и не съм права?

Уил се зарадва, че маската скрива лицето му.

— Ела — каза той. — Две години по-голяма от мен. И Сесили, три

години по-малка. Това са сестрите ми.

— И Ела...

Уил отклони поглед, но тя все пак успя да види болката в очите му. Значи Ела бе мъртва.